П рез трите години, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, стотици фотографи документираха човешкото въздействие на войната на фронтовата линия и в цивилните райони.
Някои от тях споделят истории за своите снимки, които се появяват в репортажите на BBC от февруари 2022 г. насам.
Влада и Костантин Либерови
Преди пълномащабната война двама съпрузи работят като сватбени и портретни фотографи в черноморския пристанищен град Одеса. Скоро те преминават „от заснемане на любовни истории към документиране на руски военни престъпления“, спомня си Влада.
Тя познава от първа ръка рисковете в работата си. Експлозия при посещение в Донецка област през 2023 г. я поразява шрапнел, който лекарите решават, че не може да бъде отстранен.
Мощен кадър, направен от Костантин Либеров през лятото на 2024 г., е включен в репортажа на Пол Адамс за украинската офанзива над руската граница в Курск.
Вижда се как войник утешава отчаяния си другар, след като се е върнал от нападение, при което е убит негов колега.
За Либеров изображението отразява част от объркването в армията във връзка с операцията.
„Да загубиш свой приятел при нападение в Русия, вместо да защитаваш страната ни в Украйна, е много трудно. Направих тази снимка заради емоционалното въздействие, което имаше върху мен. Тя казва много за ситуацията и за това колко трудно е било за тях“, казва той.
Снимането на такива дълбоко въздействащи сцени е взело своето върху местните фотожурналисти.
„Това не е нещо, за което говорим много с колегите, тъй като е болезнено. Намираш се в много трудна ситуация и никой не разбира какво може да бъде решението“, казва Влада.
На една нейна снимка от 2023 г. е заснет член на украинското полицейско подразделение „Бели ангели“ след неуспешен опит да убеди един от последните останали жители да напусне източния град Авдеевка, преди руските сили да навлязат.
Разказът е част от статия на BBC, посветена на опустошителната 24-часова руска бомбардировка.
Един мъж е помолил полицейското подразделение да евакуира брат му от мазето на изгоряла сграда, но той все още отказвал да напусне.
Love, loss and duty: Ukraine's photojournalists share stories of war https://t.co/5yuIMvot9h pic.twitter.com/J3ZamIE60u
— Aldana Ghioldi (@Aldana_EbX) February 24, 2025
„На следващия ден не можахме да се върнем заради масирания обстрел. Положението се влоши много и не съм сигурен, че той можеше да оцелее. Боли, когато знаеш, че не можеш да се върнеш на тези места“, спомня си Влада.
Документирайки толкова много загуби и страдания, двойката открива по-дълбоко разбиране за моментите на радост.
Дмитрий, който се е сражавал в Украйна повече от десетилетие, е сниман, след като съпругата му ражда през март 2024 г.
„Снимахме го в окопите. И тогава виждаш този голям, смел войник, който плаче, докато взема малката си дъщеря в ръцете си, и разбираш, че войници като него се борят за тези моменти. Не само за себе си, но и за всички в Украйна.“
Валерия Деменко
От 2016 г. Валерия Деменко отразява работата на Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна (ДСНС) в североизточната част на Сумска област, а сега се присъединява към спасителните екипи, изпратени в районите, засегнати от руски обстрел.
„Винаги е трудно... никога не знаеш каква опасност те очаква. Особено трудно е, когато се атакуват жилищни сгради“, казва Деменко.
Един от моментите, които са се запечатали в паметта ѝ, е поразителна снимка, включена в репортаж от март 2024 г., показваща спасителни работници на мястото на пететажна сграда, която се е срутила след руски обстрел, а жителите все още са били вътре.
The sun is rising over the sites of fierce fighting...
— Bakhmut IN.UA (@Bakhmutinua_eng) November 8, 2023
These positions in the Vuhledar sector were recaptured from the occupiers several times until they finally retreated.
Photo: Kostiantyn and Vlada Liberov pic.twitter.com/z8UtXBzdo8
Валерия си спомня, че аварийните работници са били на мястото на инцидента четири дни подред. Намерили са четирима загинали, но така и не са открили тялото на изчезналото момиче.
„На един от горните етажи имаше кукла... това означаваше, че там е живяло дете, а може би е имало и още“, разказва тя.
Въпреки че всички нейни колеги са емоционално натоварени, тя иска светът да види работата им: „Отдаваме всички сили, за да документираме престъпленията на Русия срещу мирните украинци“.
Александър Ермоченко
Александър Ермоченко прекарва последните 11 години в документиране на войната в Украйна като фотожурналист в източната част на Донецка област.
Често е правил репортажи и в контролираната от Русия територия и „никога не съм мислил, че ще снимам война в дома си“.
„Страхът по лицето на собственика на разрушената къща е един и същ и от двете страни на фронта. Винаги е важно да се покаже, че кръвта има един и същ червен цвят“.
BBC има по-малък достъп до фотожурналисти, които правят репортажи от Русия, тъй като Кремъл ограничава достъпа на международни журналисти, а руските информационни агенции са до голяма степен държавни.
Today, I was sitting and talking with the guys.
— Elizaveta Igorevna (@ElisaIgorevna) February 21, 2025
They were recalling the battles for Bakhmut, Avdiivka…
They tell stories with a smile, laugh, and recall their comrades in arms. But the focus shifts from the smile to the eyes, especially when the group photo shows those who… pic.twitter.com/wxeBovXgV7
От BBC са се обърнали към базиран в Русия фотограф, за да допринесе за този материал, но не са получили отговор.
Ермоченко е заснел ликуващи проруски активисти на 21 февруари 2022 г., след като Владимир Путин обявява независимостта на техния източен регион. Тя е публикувана като част от репортажа на BBC за този съдбовен момент.
Той описва как снимката се е появила „случайно“ - силно напомняне за потенциалното въздействие на решението на фотографа да вдигне фотоапарата си за част от секундата.
Украйна заяви, че 300 души са загинали при бомбардировките на руски самолети над театъра в Мариупол през март 2022 г.
През следващия месец Александър Ермоченко засне това изображение, включено в репортажа на Уго Бачега, в което фотографът предава последиците от клането наред с ежедневния живот.
„Разрушенията бяха абсолютни. Разрушените девететажни сгради изглеждаха като холивудски декори. Но те са истински и наскоро са били обитавани от хора", спомня си той.
„Това, което беше най-изненадващо, беше, че животът продължаваше, въпреки боевете в съседните улици. Хората изглеждаха спокойни, но всъщност бяха дълбоко шокирани от случващото се“, разказва той.
„По това време снимките на централата бяха рядкост. Тя е под постоянна охрана, въпреки че самите войници отлично илюстрират ситуацията“, казва Ермоченко.
This photo essay from Ukraine by @yamphoto for @latimes is stunning and heartbreaking. https://t.co/3PUDJqxp8E pic.twitter.com/i1GDBMKqgG
— Nathan Ryan (@nthnryn) March 5, 2022
Въпреки предизвикателствата, с които се сблъскват той и колегите му, той казва: „Войната е не само част от професионалната ми кариера, но и голяма част от целия ми живот... колкото и да е трудно, ще продължа“.
Алина Смутко
Базирана в Киев, Алина Смутко разбира човешкото въздействие на тази война чрез работата си като фотожурналист и от личен опит.
„Преживях руските ракети и нападенията на дронове над града почти без прекъсване в продължение на три години. През това време постоянно се притеснявах за моите родители, дете, приятели и колеги", разказва Смутко.
Тя се чувства щастлива, че домът ѝ е непокътнат и близките ѝ са живи, след като е станала свидетел на ракетно нападение срещу квартала от прозореца на спалнята си.
Първоначално тя и приятелите и семейството ѝ се чуват ежедневно след пълномащабното руско нахлуване.
Но зачестилите нападения принуждават жителите да се научат да живеят с войната и да поддържат възможно най-нормален живот.
Тежко е пострадала и нейната професия.
„Виждаме как наши колеги - по-специално фотожурналисти - са били убити или ранени по време на тази инвазия. Загубихме един от членовете на нашия екип, а друг колега беше тежко ранен“, казва още тя.
Смутко се опитва да не „премисля“ това, което прави, но смята, че е важно да сподели със света последиците от войната.
„Мисля, че това помага по някакъв начин, но не вярвам в идеята, че една снимка може да спре войната. Ако можеше, нямаше да сме загубили толкова много животи тук“, заключи тя.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
