Н ахлуването на Русия в Украйна изненада Европа, а опасенията за силата на алианса на НАТО нараснаха още повече, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп постави под съмнение ангажимента си към член 5 - клаузата за взаимна отбрана - въпреки че Вашингтон я използва, за да мобилизира европейската подкрепа след 11 септември, съобщава France24.
Това беше първият и единствен път, в който член 5 някога е бил задействан.
Промяната на американския президент към по-умиротворителен подход към Кремъл също предизвика тревога, като през миналия месец Съединените щати два пъти застанаха на страната на Русия при гласуванията за Украйна в ООН.
Както военните анализатори, така и европейските правителства признават, че заплахата от руска агресия е реална, днес дори повече, отколкото преди три години.
„Руската армия днес е по-голяма и по-добра, отколкото на 24 февруари 2022 г. Руснаците имат враждебни намерения срещу балтийските държави и източния фланг на ЕС“, казва Александър Бурилков, изследовател в Института по политически науки към Хайделбергския университет.
Според проучване, на което Бурилков е съавтор за мозъчния тръст Bruegel и Института в Кил, Европа може да се нуждае от още 300 000 военнослужещи, за да възпре руската агресия, в допълнение към своите 1,47 милиона военнослужещи на активна служба.
„При такъв голям брой нови военнослужещи ще трябва да се използва наборната военна служба“, каза той.
От Париж до Варшава лидерите се стремят да увеличат разходите за отбрана пред лицето на заплахите на САЩ да оттеглят гаранциите си за сигурност в Европа.
Но много страни, включително Франция и Великобритания, изпитват затруднения с набирането и задържането на войници. Възстановяването на някаква форма на национална служба - задължителна или доброволна - може да се окаже още по-трудно.
Принудителната военна служба в либералното общество
Значително мнозинство от французите като цяло подкрепят възстановяването на военната служба (86%) и дори на задължителната служба (53%), сочи проучване на Ipsos-CESI Engineering School, публикувано в събота.
Проучване на YouGov по-рано този месец показа, че повечето хора в Германия (58%) също подкрепят задължителната военна служба за младежите, докато италианците и британците са разделени, а мнозинството от испанците (53%) са против нея.
🧵Our major new study looks at European attitudes on Ukraine, Trump, and defence
— YouGov (@YouGov) March 6, 2025
Net favourability of...
Donald Trump
UK: -65
Spain: -56
France: -53
Italy: -36
Volodymyr Zelenskyy
UK: +57
France: +17
Spain: +17
Italy: -15
Vladimir Putin
UK: -85
Spain: -83
France: -73
Italy:… pic.twitter.com/2iDZNb8Z57
Но проучванията показват също, че много европейци не са готови да защитават своите страни на бойното поле.
„В едно либерално общество налагането на военни ограничения става почти невъзможно за изпълнение. Докато няма инвазия на територията, приемането на политическите разходи за налагане на санкции на тези, които не се съобразяват с повикването, изглежда немислимо“, казва Бенедикт Шерон, френски експерт, който изследва връзките между обществото и въоръжените сили.
След края на Студената война повечето европейски държави прекратиха задължителната военна повинност. Само девет държави - Гърция, Кипър, Австрия, Швейцария, Дания, Естония, Финландия, Норвегия и Турция - никога не са я прекратявали.
Литва въведе отново наборна военна служба през 2015 г., година след като Русия анексира Крим.
Швеция последва примера ѝ през 2017 г., а Латвия - през 2023 г.
Но имайки предвид политическите и икономическите разходи, повечето от петте най-големи европейски държави - членки на НАТО - Франция, Германия, Обединеното кралство, Италия и Полша - не планират да направят участието във въоръжените сили задължително.
Полша, която прекрати наборната военна служба през 2008 г., наскоро обяви плановете си да предлага военно обучение на 100 000 цивилни граждани годишно, считано от 2027 г. Схемата ще бъде доброволна, но властите планират система от „мотивации и стимули“, заяви министър-председателят Доналд Туск.
Вероятният бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц заяви, че подкрепя възстановяването на задължителната година, в която младите хора могат да полагат военна или обществена служба. Министърът на отбраната на Италия Гуидо Кросето изключи възможността за възстановяване на националната служба, но подкрепя идеята за резервни сили.
Във Великобритания последните национални военнослужещи са демобилизирани през 1963 г. и правителството не планира да променя курса.
„Не обмисляме наборна военна служба, но, разбира се, обявихме значително увеличение на разходите за отбрана“, заяви министърът от кабинета Пат Макфадън.
Във Франция, където задължителната военна служба приключи през 2001 г., президентът Еманюел Макрон търси начини да насърчи младите хора да служат.
В коментарите си пред репортери, публикувани в събота, той заяви, че Франция вече не разполага с „логистика“ за повторно въвеждане на задължителна служба, но иска да „разгледа начини за мобилизиране на цивилни граждани“ и ще направи изявление през следващите седмици.
Възстановяването на националната служба „би означавало превръщането на голяма част от армията в центрове за обучение“, заяви френският военен историк Мишел Гоя.
Обърнете се към тези, които граничат с Русия
Според изследователите западноевропейските политици трябва да се учат от скандинавските и балтийските страни, особено от Финландия и Швеция.
Финландия, която има дълга граница с Русия и е нападната от Съветския съюз през 1939 г., разполага с едни от най-големите резервни сили в Европа.
Но онези страни, които няма да бъдат на фронтовата линия, е по-трудно да бъдат убедени.
„Разделението между Изтока и Запада все още е проблем. Малко хора в Западна Европа са готови да се бият“, казва Бурилков.
Мотивирането на европейците да се включат като доброволци ще изисква провеждането на застъпнически кампании, каза той.
„Съществува и връзка между това дали хората смятат войната за печеливша и дали искат да служат, така че драстичното подобряване на европейските военни способности ще направи хората по-уверени в тях. Европейците изведнъж са били поразени от своята уязвимост, каза Гоя. „Едва когато приливът отмине, научавате кой е плувал гол. Американското море се отдръпва и много европейски страни си казват, че да, в крайна сметка те са малко изложени на риск“, заключи и Мишел Гоя.
