Б они Карл си спомня ясно съобщението, което получила от приятелка през юни 2023 г.: „Видя ли? OceanGate са в новините.“
Сърцето ѝ се свило. Веднага заподозряла какво е станало – и кого засяга това. „Но си помислих: ‘Господи, не искам да съм права.’“
На 18 юни подводният апарат „Титан“, създаден от бившия ѝ работодател – амбициозната изследователска компания OceanGate – изчезва край бреговете на Нюфаундленд, Канада. Мисията му: спускане на дълбочина от 3 900 метра до останките на легендарния "Титаник". Светът затаи дъх в очакване, докато екипите отчаяно търсеха петимата пасажери и членовете на екипажа, обречени в мрак на три километра под повърхността, с изтичащ кислород.
The Truth About the Titan Sub Disaster: 'Baffling' Decisions, Their Final Moments and a 'Smoking Gun' (Exclusive) https://t.co/fLcGsp6sVf
— People (@people) June 10, 2025
Четири дни по-късно на океанското дъно бяха открити разкъсани отломки от 7-метровата подводница – недалеч от мястото на покой на „Титаник“. „
"Титан“ се е срутил под смазващото налягане на морските дълбини, като убива всичките петима души на борда – включително съоснователя на OceanGate и пилот на мисията, 61-годишния Стоктън Ръш.
„Когато намериха останките, бях съсипана. И до днес ме разтърсва“, казва Карл със сълзи в очите. „Ядосана съм. Това не трябваше да се случва.“
И все пак, за хората, близки до OceanGate и нейния амбициозен – дори доминиращ – лидер, случилото се не е изненада. Две години по-късно, докато Бреговата охрана на САЩ се готви да публикува окончателния си доклад след мащабно разследване, картината около зловещия край на „Титан“ става все по-ясна. И по-зловеща.
Разследването на Бреговата охрана, заедно с новия документален филм на Netflix „Титан: Катастрофата на OceanGate“ и интервютата на PEOPLE с бивши служители и доверени лица на Ръш, разкриват: фатално компрометиран дизайн, небрежност, култ към личността и фирмена култура на страх и мълчание, прикриваща рискове от обществеността.
🚨#BREAKING: New haunting footage has been released by the U.S. Coast Guard, showing the tail cone of the Titan submersible after the fatal implosion that killed five people in June 2023. Their last messages from the doomed vessel were, ‘All good here… Dropped two [weights] pic.twitter.com/4Bbe6LmMrk
— R A W S A L E R T S (@rawsalerts) September 18, 2024
„Всичко води до Стоктън Ръш. Решенията, които взе, доведоха до тази трагедия“, казва режисьорът на филма, Марк Монро. „Беше култ към личността. Ако не се съгласиш с него – излизаш от играта.“
Ръш вярвал, че „правилата не важат за него“ и че има смисъл в нарушаването им, споделя Монро. „Но има правила на физиката и инженерството – и те важат за всички.“
Когато през 2017 г. Бони Карл била наета като счетоводител в OceanGate, тя вярвала, че това е работата на мечтите ѝ. Родом от Сиатъл, дипломиран експерт-счетоводител, тя се влюбва в морето и гмуркането няколко години по-рано. OceanGate ѝ предлага не само работа в централата в Еверет, щата Вашингтон, но и обучение за пилотиране на подводница – лично от Дейвид Локридж, директор морски операции.
Локридж – бивш водолаз от Кралския флот на Великобритания и специалист по спасяване на подводници – още като дете бил пленен от водата. Като много от служителите и инвеститорите в OceanGate, и той бил запленен от харизмата на Ръш и мисията му да направи подводните изследвания по-достъпни.
„Стоктън беше визионер. Искаше да демократизира дълбините“, казва предприемачът Фред Хаген, участвал в две мисии до „Титаник“. „Беше благородна кауза.“
С произход от елитно американско семейство, Ръш притежавал внушителна аура – със сини очи, сребриста коса и квадратна челюст. Завършил Принстън с аерокосмическо инженерство, построил и пилотирал собствен самолет и подводница, станал рисков инвеститор и се оженил за праправнучката на двойка, загинала при потъването на „Титаник“.
През 2009 г. Ръш основава OceanGate. Малко по-късно започва да експериментира с корпус от въглеродни влакна – по-леки и евтини от титан или стомана. Инженери и експерти били скептични, че този материал може да издържи налягането. Но Ръш продължил, въпреки че прототипи се проваляли.
След като Локридж се присъединил към екипа през 2016 г., той бързо осъзнал, че „царят е гол“. На първата им среща Ръш заявил, че не иска подводна комуникационна система. „Мислех, че се шегува – но беше смъртоносно сериозен“, спомня си Локридж.
Въпросите за безопасността редовно били посрещани със съпротива. Един особено тревожен момент бил, когато видял, че титаниевите крайни капаци на корпуса били залепени на ръка: „Четирима души го мажеха с шпатули. Никой не проверяваше за празнини. Все едно мажат торта с глазура.“
Ръш отказал независима инспекция – защото „това щяло да струва скъпо“, твърди Локридж. Карл също видяла тревожни финансови признаци – включително как чек за 800 000 долара от бъдещ пътник бил използван, за да се покрият неплатени сметки.
През 2018 г. конфликтът между Локридж и Ръш се изострил, когато първият изготвил вътрешен доклад със съображения за безопасността. Ръш бил бесен – обожавал предприемачи като Безос и Мъск и се гневял на онези, които не споделяли визията му.
„Знам, че индустрията ме смята за идиот – и това е ОК. Но няма да карам хората насила да следват моята религия“, заявил той. След това уволнил Локридж. Предложил на Карл да стане главен пилот. „Луд ли си? Аз съм счетоводител“, помислила си тя. И също напуснала.
Въпреки сигналите за проблеми – включително пукащи звуци от въглеродните влакна, уловени от бордовата система – Ръш продължил напред. Заобиколил регулациите, като не регистрирал подводницата в нито една страна. Включил известния изследовател на „Титаник“ П. Х. Наржоле, чийто опит придавал легитимност.
През 2022 г. звуците на пукане се засилили. Един от тях бил толкова силен, че се чул от екипажа на повърхността.
„Данни, които бяха напълно игнорирани“, казва капитан Джейсън Нойбауер от Бреговата охрана, който води разследването. Той нарича това „неопровержимо доказателство“ и е категоричен: ако Ръш бе жив, можеше да бъде обвинен в непредумишлено убийство.
След като „Титан“ бил изоставен навън през зимата, покрит със сняг, без защита от атмосферни влияния, през 2023 г. отново е използван.
На 18 юни Ръш, Наржоле, пакистанският бизнесмен Шахзада Дауд и 19-годишният му син Сулеман, както и британският изследовател Хамиш Хардинг, се спускат отново.
‘Implosion: The Titanic Sub Disaster’ review: Documentary reveals disturbing truth about doomed Titan voyagehttps://t.co/gUZpDgnF5R
— Irish Independent (@Independent_ie) May 27, 2025
Около 90 минути след началото – когато подводницата докладва, че губи тегло – връзката се прекъсва. Секунди по-късно съпругата на Ръш, на повърхността, чува оглушителен трясък. Разследващите днес вярват, че това е моментът на имплозията – катастрофално срутване.
Няколко седмици по-късно бяха извадени останки от апарата – смачкани и срутени в „утайка“, както описва един от следователите. Сред тях – парче от водолазния костюм на Ръш и стикери с надпис „Експедиция Титаник“.
От човека, обещал да „отвори океана за света“, не остана почти нищо.
„Все още се питам всеки ден: Как не е осъзнал колко е опасно?“, казва Карл. „Явно жадуваше за слава. Такъв беше Стоктън. Щеше да го направи, каквото и да му коства.“
