И ндийските власти обмислят спорна мярка за укрепване на части от границата с Бангладеш чрез използване на хищни животни като крокодили и отровни змии, които да действат като естествена преграда срещу нелегална миграция и контрабанда в труднодостъпни речни участъци.
Индия поддържа 4096-километрова граница с Бангладеш, която преминава през сложен релеф и в значителни участъци е трудно или невъзможно да бъде физически оградена.
Според вътрешна комуникация от 26 март, цитирана от регионални издания, Граничните сили на Индия (BSF), които охраняват границите с Бангладеш и Пакистан, са инструктирали подразделенията си да проучат "осъществимостта на разполагане на влечуги в уязвими речни пролуки".
Мярката предизвиква тревога сред правозащитни и природозащитни организации, които предупреждават за рисковете както за хората от двете страни на границата, така и за екосистемата.
- Труден терен и "невъзможни" участъци
Границата преминава през щатите Западна Бенгалия, Трипура, Асам, Мегхалая и Мизорам. Значителни части от нея включват реки, блата и населени райони.
По данни на индийското Министерство на вътрешните работи около 3000 километра вече са оградени, но останалите участъци, особено речните и ниско разположени зони, остават проблемни заради терена, както и местни протести и нерешени въпроси със земя.
BSF твърди, че продължава усилията си за ограничаване на незаконни преминавания, но признава затрудненията в тези райони.
Everyone say hello to our newest border patrol agent! 😂🤣😂🤣😂🤣 pic.twitter.com/RBwCkHw7vh
— Robby Starbuck (@robbystarbuck) October 2, 2019
- Критики и опасения
Идеята за използване на животни е определена от анализатори и активисти като опасна и нехуманна.
"Това би било смешно, ако не беше толкова зловещо", коментира изследователят Ангшуман Чоудхури. По думите му подобна практика не може да прави разлика между хора от различни държави.
Правозащитникът Харш Мандер определя подхода като форма на извънсъдебна политика спрямо мигранти и религиозни малцинства, като подчертава, че в практиката често се стига до неправомерно третиране на индийски граждани, обвинени в нелегална миграция.
Според него индийската държава използва подобни политики, за да поддържа постоянен страх сред бенгалските мюсюлмани, свързан с възможна загуба на гражданство.
В щата Асам, например, специални трибунали определят дали дадено лице е чужденец или индийски гражданин, като често липсата на документи води до обявяване на хора за "нелегални мигранти", твърдят активисти.
- Рискове за природата
Експерти по дивата природа предупреждават, че предложението е и екологично необосновано.
Според Ратин Барман от Wildlife Trust of India, крокодили не са естествено срещани в повечето гранични речни райони, а преместването им би довело до висока смъртност сред животните.
Същото се отнася и за отровните змии, които могат да се разпространят в населени райони при наводнения, застрашавайки рибари и местни общности.
"Това може да наруши цялата екосистема", посочва Барман, като допълва, че подобна мярка е "непрепоръчителна и практически неработеща в открити речни системи".
В Резово подкрепят оградата по границата с Турция
- Международен контекст
В света няма съвременен прецедент за използване на хищни животни като средство за охрана на държавна граница.
В миналото са обсъждани подобни идеи в САЩ, включително по време на първия мандат на Доналд Тръмп, но те не са били реализирани. В щата Флорида съществува миграционен център, наричан неофициално "Alligator Alcatraz", заради изолираното му разположение в блатист район с диви животни.
Случаят в Индия обаче поражда нова вълна от критики, свързани с възможността природата да бъде използвана като средство за възпиране на миграция.
Now the press is trying to sell the fact that I wanted a Moat stuffed with alligators and snakes, with an electrified fence and sharp spikes on top, at our Southern Border. I may be tough on Border Security, but not that tough. The press has gone Crazy. Fake News!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) October 2, 2019
