Х ърватското правителство изпрати днес в парламента проектозакон за развитие на ядрената енергия за граждански цели, проправяйки пътя към възможно изграждане на атомна електроцентрала в страната, съобщава агенция ХИНА.
Министърът на икономиката Анте Шушняр заяви, че предложението за първи път поставя основите на систематична законодателна рамка за развитие на ядрената енергия за граждански цели.
Той добави, че дебатите за атомната енергия идват в момент на повишаване на потреблението на електроенергия и все по-изискващи климатични цели, като добави, че ядрената енергия се превръща в стабилен, с ниски въглеродни емисии и ефективен от гледна точка на разходите източник на енергия.
Словения обмисля строежа на нова АЕЦ
"Целта е атомната енергия да възлиза на най-малко 30 процента от общия енергиен микс до 2040 г.", каза той, като добави, че проектозаконът определя стъпки към отговорно планиране и създаване на научна, регулаторна и техническа база за бъдещи решения.
Според проектозакона министърът, отговарящ за енергетиката, ще приеме в рамките на шест месеца от влизането в сила на закона програма с дейности за изготвяне на план за развитие на атомната енергия, а правителството ще приеме плана в рамките на 12 месеца от момента на одобряване на програмата.
Шушняр уточни, че местата за възможно разполагане на атомни електроцентрали ще бъдат определени с отделен закон.
Според правителството атомните електроцентрали от ново поколение предлагат повишена оперативна гъвкавост в производството на електроенергия и могат да се комбинират с възобновяеми енергийни източници. Те могат също така да произвеждат технологична топлоенергия и топлоенергия за централизирано отопление, подкрепяйки декарбонизацията в индустрията и отоплението, както и да генерират водород в по-големи количества по икономичен и ефективен начин.
"С този закон Хърватия не само избира нов енергиен източник, но и взема стратегическо решение, потвърждавайки ангажимента си за енергийна сигурност, климатична отговорност и технологичен напредък", подчерта министърът, цитиран от ХИНА.
Ще преживее ли ядрената енергетика своя ренесанс?
Хърватия няма своя собствена атомна електроцентрала, но е собственик съвместно със Словения на АЕЦ "Кръшко", която е разположена на територията на съседната страна, в близост до границата с Хърватия.
Тя е изградена през 1981 г. съвместно от двете страни, които по това време са част от бивша Югославия, и влиза в експлоатация от 1983 г. Електроцентралата има един реактор с мощност 730 мегавата, като двете страни си поделят поравно произведената енергия.
АЕЦ "Кръшко" покрива около 16 процента от потреблението на електроенергия в Хърватия, сочат данни, публикувани в сайта "Уърлд нюклиър нюз".
В миналото Загреб обмисляше възможността за съвместно изграждане със Словения на втори реактор в Кръшко като алтернатива на строежа на собствена АЕЦ, отбелязва изданието.
През януари 2023 г. атомната електроцентрала получи екологично разрешително за удължаване на срока на експлоатация с 20 години до 2043 година.
През септември миналата година хърватският министър на икономиката заяви, че страната обмисля възможността за изграждане на атомна електроцентрала на собствената си територия. Експертите ще решат дали да бъде с малки модулни реактори (SMR) или конвенционална АЕЦ, посочи тогава Анте Шушняр, цитиран от изданието "Нови лист".
По думите му изграждането на собствена АЕЦ би било от полза както в геополитически план, така и за сигурността на страната. Министърът спомена, че Хърватия може да кандидатства за средства по Многогодишната финансова рамка на ЕС.
Шушняр каза още, че се обмислят различни възможни местоположения, но за момента не може да разкрие повече подробности.
Той напомни, че когато Хърватия е била част от бивша Югославия, която се разпадна през 1990-те години, властите са разглеждали три варианта - Иванич град (край Загреб), село Ердут в Източна Хърватия (близо до границата със Сърбия) и остров Вир в Адриатическо море (недалеч от Задар). Последният от трите варианта е бил отхвърлен заради туризма.
Министърът отбеляза също, че всички страни в света и в ЕС разглеждат ядрената енергия като нисковъглероден източник за преход към възобновяема енергия и добави, че тя също така може да захранва производството на зелен водород.
В интервю за в. "Ютарни лист" през януари тази година Шушняр уточни, че новата законодателна рамка за ядрената енергия не означава незабавно строителство на атомна електроцентрала, а установяване на систематичен подход, на базата на който да бъдат вземани информирани решения в тази сфера.
Той добави, че е реалистично в рамките на следващите 18 месеца да бъде взето решение за посоката на Хърватия по отношение на развитието на ядрената енергия, независимо дали става дума за малки модулни реактори или други модели, като се вземат предвид финансовите и технологични аспекти, както и въпросът за безопасността.
Хърватия е една от страните, които подписаха Декларацията за тройно увеличаване на ядрените мощности до 2050 г. спрямо нивото от 2020 г., напомня още "Уърлд нюклиър нюз". Декларацията беше подписана в рамките на конференцията на ООН за климата КОП28 (COP28), проведена в Дубай през декември 2023 г.
