2014 г. ще бъде запомнена и с няколко големи катастрофи, потресли света.
Украинската война се пренесе на 10 хил. метра над бойното поле на 17 юли, когато в Източна Украйна, близо до град Торес, беше свален „Боинг 777“, изпълняващ полет МН17 на малайзийските авиолинии от Амстердам за Куала Лумпур. Загинаха 298 души пътници и екипаж, повечето холандци. Сред жертвите имаше 80 деца.
Някои анализатори смятат, че тази трагедия е можело да бъде избегната. През април Международната организация за гражданска авиация предупреди, че има рискове за полетите над Украйна, а Американското федерално управление по въздухоплаване въведе ограничения за полетите над Крим и призова за бдителност при прелитане над други части на Украйна. Но близо 40 компании продължиха да летят над Източна Украйна и около 900 самолета прелетяха над Донецка област в седмицата преди трагедията с боинга. В момента на свалянето на малайзийския самолет в района са летели още три самолета. Въздушното пространство над Донецка област беше затворено за полети под 9800 м височина, но мярката се оказа недостатъчна.
Не бива да се забравя, че подобно на другите страни Украйна получава такси за прелитане на граждански самолети през въздушното ѝ пространство и няма интерес да го затваря изцяло. Месец преди трагедията в Източна Украйна беше свален украински военен самолет с 49 души на борда. До края на юни медии, а и някои проруски сепаратисти казаха, че разполагат със зенитна система „Бук“, която може да поразява самолети на голяма височина.
В дните преди катастрофата бяха свалени транспортен самолет и изтребител на украинските сили, а журналист на АП съобщи, че е видял сепаратисти да транспортират „Бук“ в град Снежное, близо до мястото, на което се разби малайзийският самолет.
След страшната катастрофа двата противникови лагера и техни застъпници си размениха остри обвинения за свалянето на самолета. Киев заяви, че самолетът е свален от отцепниците, използвали руски ракети, а Москва казва, че боингът е бил улучен от ракета, изстреляна от украински изтребител. Появи се хипотеза, че сепаратистите искали да свалят руски граждански самолет, за да принудят Русия да се включи открито във войната.
Международното разследване на катастрофата се води от Холандия. Досега са идентифицирани 292 жертви. През септември в предварителен доклад бе посочено, че щетите по корпуса на самолета са от удари от голямо количество летящи с висока скорост предмети и това е довело до разпадането на машината по време на полет.
Основната част от отломките от самолета бяха транспортирани през ноември от мястото на трагедията и ще бъдат откарани в Холандия, където разследващите ще се опитат да ги сглобят, за да разберат какво се е случило на 17 юли.
Седем дни след тази трагедия при лоши метеорологични условия на път от Уагадугу, Буркина Фасо, за Алжир в Мали катастрофира самолет на авиокомпания „Ер Алжери“ със 116 пътници и екипаж, сред които 33 френски военни и висши разузнавачи на мисии в Алжир и Мали и лидер на „Хизбула“, представящ се за бизнесмен. Идентификацията на онова, което беше останало от пътниците, приключи през ноември, а разследващите засега не потвърждават, нито изключват терористичната версия за катастрофата.
Тази трагедия няма нищо общо с трагедията в Украйна, но времевата им близост накара мнозина да направят паралел между начина, по който разследващите получиха достъп до мястото на катастрофите. В размирно Мали военни отцепиха района на катастрофата и разследващите имаха възможност да го претърсят основно. В Украйна подобно незабавно обезопасяване се оказа невъзможно и след катастрофата се появиха информации за унищожени доказателства, преместени тела и изчезнали лични вещи на пътниците, а спасителните и разследващите екипи трудно достигнаха до мястото заради сраженията.
Трагедията с малайзийския самолет в Украйна подобри три печални рекорда – за най-тежка катастрофа със самолет на авиокомпания „Малейжа еърлайнс“, за най-тежка катастрофа с „боинг 777“ и за сваляне на граждански самолет с най-много жертви. Два от тези рекорди бяха поставени всъщност през март при друга самолетна трагедия.
Полет МН370 – нищо не се губи в природата.... освен 200-тонен самолет.
Никой не е подозирал, че в днешния свят на масово електронно следене ще изчезне безследно 200-тонен самолет, но точно това се случи на 8 март със самолет на малайзийските авиолинии, изпълняващ полет МН370 от Куала Лумпур за Пекин с 239 екипаж и пътници от 15 страни, повечето от Китай.
Въздушните диспечери изгубиха връзка със самолета около час след излитането, когато по едно и също време се оказа, че са били изключени двете основни предавателни системи на машината. Започна издирване в Южнокитайско море и Тайландския залив. След като се установи, че самолетът е променил курса, завил е на запад и е прелетял в обратна посока над Малайзия, издирването се насочи към Малакския проток, Андаманско море и Бенгалския залив.
После стана ясно, че спомагателна система в самолета е продължила да подавала автоматични сигнали до наземна станция чрез сателит, която в отговор също ѝ пращала сигнали. Тази комуникация, продължила близо 8 часа след изчезването на самолета от екрана на диспечерите, позволи на британската компания „Инмарсат“, през чийто сателит се осъществява, да установи, използвайки иновативна технология, накъде се е насочил полет МН370. Така се стигна до версията, че той е поел на юг, изчерпал е горивото си и е паднал в Индийския океан западно от Австралия.
Издирването, в което участваха 26 страни с десетки кораби, хеликоптери, самолети и подводен робот, не даде никакъв резултат и предавателите на черните кутии изчерпаха 30-дневните си батерии и замлъкнаха завинаги.
Издирването продължава и днес и се води от Австралия, която през юни го възложи на холандската компания за дълбоководни сондажи „Фърго“. Сега тя претърсва с три кораба района на 1600 км западно от Пърт. Анализират се и записи от хидрофони, регистрирали странен шум около предполагаемия час на падане на самолета в океана.
Колкото са неизвестните в тази мистерия, толкова са и теориите за изчезването на самолета, от пожар или хипоксия на всички в самолета до поглъщане от черна дупка или похищение от извънземни. Версията с отвличане позволи на въображението да се развихри най-силно. Заговори се също, че може би терористи са отвлекли самолета, за да го врежат в мегаполис, а военните го свалили с ракета. Киберпирати хакнали бордовите системи и автопилота и го отклонили от курса. Пилотът разбил машината, защото имал семейни проблеми. Американци похитили машината заради пътуващи в нея китайски инженери, запознати със секретни технологии, или заради натоварена на нея технология за контрол на американски дронове, с която се сдобили талибаните в Афганистан при атака срещу американски военен конвой и която продали на Китай чрез Малайзия. Появиха се твърдения, че самолетът е можел да кацне на 634 писти в 26 страни, в това число в американската военна база на атола Диего Гарсия, както и че пилотът се е упражнявал на симулатор вкъщи как да приземява самолет на остров.
Още на 9 март в китайски медии се получи писмо от непозната групировка, нарекла се „Бригада на китайските мъченици“, която твърдеше, че изчезването на самолета е част от уйгурска кампания срещу Пекин. Според властите писмото не е автентично, защото уйгурските групировки никога не наричат себе си китайски.
През юли след свалянето на самолета в Източна Украйна се появи и версията, че някой е отвлякъл полет МН370 през март, ликвидирал е пътниците, натоварил е труповете в машината и я е пратил като полет МН17 над Източна Украйна с идеята да бъде свален.
Изчезването на самолета отприщи много критики към Малайзия заради противоречивата информация, които даваше за съдбата на машината. Когато по-късно се разбра, че малайзийски военен радар е засякъл неидентифициран самолет над Малайзия по времето, когато там за втори път, вече в друга посока, е прелитал същият самолет, доведе до упреци към военните, че не са предприели нищо, за да идентифицират обекта, когато диспечери от няколко страни вече са се опитвали да установят в чие въздушно пространство се е изгубил боингът. Това разкритие накара мнозина да се запитат дали машината наистина е изчезнала или всъщност е останала видима за някои военни радари. Но в район, в който всяка държава брани различни интереси, не всички са склонни да споделя тайните на военните си радари, писа тогава в. „Ню Йорк таймс“.
Присъствието в самолета на двама иранци с откраднати европейски паспорти накара мнозина да се запитат за какво служат проверките по летищата и базите данни за откраднати документи за самоличност. През май Интерпол обяви, че ще позволява на отделни авиокомпании да сверяват данните на пътниците с базата си данни за откраднати документи.
Силно безпокойство породи фактът, че 13 години след атентатите от 11 септември, извършени с похитени самолети, проследяването на полетите не е станало по-надеждно. През юни 2014 г. Международната асоциация за въздушен транспорт обяви, че работи по въвеждането на нови мерки за проследяване на самолетите в реално време. „Инмарсат“ пък предложи услугата си за проследяване на полети безплатно за всички самолети, оборудвани за връзки с нейните сателити. Компанията обяви и въвеждането на услуга, която ще позволи автоматичното сваляне на данните от една от черните кутии в самолета, в случай че той изчезне. Планира се и удължаване на живота на батериите на предавателите за локализиране на черните кутии до 90 дни, като с най-продължителен живот ще бъдат батериите в самолети, прелитащи над океаните.
„Севол“ – една история за престъпна безотговорност
На 16 април на път за южнокорейския остров Чеджу се преобърна и потъна фериботът „Севол“ с 476 души на борда. Загинаха 304 души, деветима не бяха открити, спасени бяха 173, сред които 22 членове на 29-членния екипаж, включително капитанът. Сред пътниците имаше 300 ученици от гимназия в град Ансан, отивали на екскурзия. Именно те бяха повечето жертви.
Амортизация на кораба след 18-годишна експлоатация, преустройството му с цел увеличаване на капацитета за транспортиране, което го е направило по-нестабилен, товар два пъти по-голям от допустимото, който бил неправилно разпределен и закрепен и рязък завой в участък, известен със силните си течения са причините за трагедията.
В момента на катастрофата фериботът не е бил управляван от капитан, а от негов заместник, след като капитанът се скарал с шефовете от компанията собственик заради безопасността на кораба. Първият сигнал за катастрофата бе подаден от ученик. Екипажът вместо да помага на пътниците, им наредил да не мърдат, след което капитанът и по-голямата част от персонала изоставили бедстващия кораба.
През ноември капитанът беше осъден на 36 затвор. Сурови присъди получиха членове на екипажа и на компанията собственик.
Заради трагедията собственикът на „Севол“ и зам.-директорът на гимназията, от която бяха загиналите ученици, се самоубиха. Общественото възмущение доведе до оставката на южнокорейския премиер Чхун Хон-во и до рязък спад на рейтинга на президентката Пак Гън-хе. Трагедията потресе цялата международно общност. При посещението си в Южна Корея папа Франциск се срещна с близки на жертвите, а Северна Корея обвини Сеул в геноцид заради катастрофата.
