К огато си представят най-лошата година за живот, мнозина се сещат за опустошенията, причинени от Черната смърт през 1349 г., или за грипната пандемия през 1918 г. Но човек ще бъде шокиран да узнае, че това се е случило много преди това.
Според средновековния историк Майкъл Маккормик 536 г. се откроява като най-лошия период да си жив. Тази година се свързва с началото на 18-месечен мрак, причинен от мистериозна мъгла, довел до катастрофални събития в Европа, Близкия изток и части от Азия. Тази мъгла, в съчетание с други природни и причинени от човека бедствия, потопила света в един от най-трудните периоди в историята.
През 536 г. странна мъгла покрива Европа, Близкия изток и Северна Азия, като в продължение на 18 месеца тези региони са обвити в тъмнина през деня и нощта. Византийският писател Прокопий я описва така: „“Защото слънцето даваше светлината си без яркост, подобно на луната, през цялата година“. Летните температури се понижили с 1,5 °C до 2,5 °C, с което започнало десетилетие, което сега е най-хладното за последните 2300 години. През лятото в Китай паднал сняг, посевите изсъхнали, а хората огладнели. Ирландските исторически сведения регистрират „липса на хляб от 536-539 г.“.
Чумата на Юстиниан
Страданието не спира с мистериозната мъгла. През 541 г. бубонна чума поразява римския град Пелузиум в Египет. Наречена Юстиниановата чума, тя се разпространява бързо, убива една трета до половината от населението на Източната римска империя и влошава условията.
Как се е появила мъглата?
В продължение на векове историците са били изненадани от произхода на мистериозните облаци. Както съобщават Майкъл Маккормик и глациологът Пол Майевски от Института за климатични промени към Университета на Мейн (UM) в Ороно, в началото на 536 г. трагично изригване на исландски вулкан изпраща пепел в цялото Северно полукълбо. Откритието се основава на свръхпрецизен анализ на лед от швейцарски ледници. Две последващи титанични изригвания се случват през 540 и 547 г. Повтарящите се трагедии, заедно с чумата, застигнали Европа в икономически застой, който продължил до 640 г.
Какво е било въздействието върху Римската империя и средновековната икономика?
Кайл Харпър, старши администратор и историк на Средновековието в Университета на Оклахома, отбелязва, че подробният регистър на природните бедствия и човешкото замърсяване, замръзнал в леда, „ни дава нов вид запис за разбиране на съвкупността от човешки и природни причини, довели до падането на Римската империя - и до най-ранните зародиши на новата средновековна икономика“.
Какво казва леденият запис?
Откакто проучванията на дървесните пръстени през 90-те години на миналия век показват, че летата около 540 г. са били необичайно студени, изследователите търсят причината. Екип, ръководен от Майкъл Сигл от Университета в Берн, установи, че почти всяко необичайно студено лято през последните 2500 години е било предшествано от вулканично изригване. Двойният удар от изригвания през 535 и 540 г. обяснява продължителния мрак и студ.
Какво показва подробният анализ на ледените ядра?
Майевски и неговите интердисциплинарни специалисти решават да потърсят същите изригвания в ледено ядро от сондаж през 2013 г. на ледника Colle Gnifetti в Швейцарските Алпи. 72-метровото ядро погребва над 2000 години вулканични валежи, сахарски прахови бури и човешка дейност.
С помощта на техника със свръхвисока разделителна способност лазерът гравира 120-микронни стружки лед, които отговарят само на няколко дни или седмици снеговалеж. Всяка от пробите, които бяха около 50 000 от всеки метър от ядрото, беше тествана за приблизително дузина елементи, идентифицирайки бури, вулканични изригвания и замърсяване с олово до месец или дори по-фино, 2000 години назад, казва вулканологът от УМ Андрей Курбатов.
