Представете си, че турският парламент се събере и прокара решение, препоръчващо на президента Абдуллах Гюл да направи изявление по повод 5 ноември 1862 г., когато военен съд в Минесота "осъдил" набързо на смърт чрез обесване 303 сиукси сантии, на които им било отказано правото да се защитават, нямали адвокати или свидетели, с което да осъди бруталния американски геноцид над народа на сиуксите.
Или ако турският парламент реши датата 26 декември 1862 г., деня, в който Ейбрахам Линкълн наредил обесването на 38 сиукси сантии, да бъде отбелязвана като "Ден на най-жестоката бруталност на човек към човека"?
С малко труд
могат да бъдат открити много такива
ужасни дати
за отбелязване, ако турският парламент служи като историческа комисия за възпоменание на тъжните събития в историята на "белите хора" в двете Америки, или на французите в Алжир, или на британците, холандците, португалците, испанците и германците в разни части на света, или като съд, който осъжда тези нации, както се е случвало в предишни векове.
За какво друго биха послужили такива "креативни" и "реваншистки" или по-скоро вмешателски начинания, освен да навредят на отношенията на Турция с тези страни?
Би ли помогнала такава стъпка на турския парламент да се разпръсне скръбта, която тези трагедии са причинили преди няколко века или ще добави още нова болка към старите рани?
Фарсът в комисията
по външните работи на американската Камара на представителите, разбира се, ще има някои дългосрочни отзвуци върху турско-американските отношения, не само защото комисията обвини Османска Турция, че е извършила геноцид срещу арменското си население, но в по-голяма степен заради фарсовото отношение на председателя на комисията Хауард Бенсън (Бърман - бел ред.), който разпъна до максимум правомощията си като председател на комисията, действа като активист и привлече достатъчен брой представители, за да бъде приета преокторезолюцията за геноцида.
Никой не може
да отрече огромните страдания,
които арменците, както и арабите, кюрдите и турците от тези земи са понесли в периода на разпадане на Османската империя.
Никой не може да отрече атмосферата на гражданска война в рушащата се империя между етническите групи, вандализма на въоръжени банди върху селищата, принадлежащи на други етнически групи.
Решението за принудителното изселване, взето от тогавашното османско правителство, на арменското население, което си сътрудничело с вражеските руски сили, предизвика някои много тъжни, непредвидени последствия, които причиниха огромно човешко страдание.
Установяването
на това кой е убил повече или кой е бил
по-брутален към другите
няма да помогне
за утешаването на огромната болка,
на която хората от Анадола са били подложени през тези ужасни години.
Дали политическата експлоатация на историята с едностранни и в повечето случаи непроверени твърдения, които обвиняват турската нация в предприемане на геноцид срещу арменското население на Анадол ще помогне за каквато й да е друга цел, освен отваряне на стари рани и създаването на нова враждебност, които определено не влияят благоприятно на усилията за нормализиране на отношенията между Анкара и Ереван?
Естествено правителството и опозицията в Турция се оплакват от нечестна игра за това, че Турция е подложена на неприемливи обвинения и настояват, че Турция няма да се огъне под натиска.
Слушай, но не
вярвай.
Това е естеството на турско-американските отношения.
Винаги, когато САЩ искат от Турция някакви услуги, страната се оказва под натиск и в повечето случаи накрая се съгласява на направи каквото иска Вашингтон.
Има някои изключения, като 1 март 2003 г., когато парламентът отказа да разреши на САЩ да открият втори фронт във войната в Ирак през територията на Турция, но страната плати цената на отказа си по много начини оттогава.
Важността на
Турция за американските планове
в Ирак, Афганистан или Кавказ, или по отношение на енергийните трасета не е намаляла, а дори се е увеличила.
Сега Анкара ще попадне под интензивен натиск да сътрудничи на САЩ в много области, така че проекторезолюцията няма да стигне до Камарата на представителите, или дори да стигне там, няма да бъде одобрена.
Вероятно американската администрация ще започне да казва например, че трябва изчака, докато протоколите с Армения бъдат одобрени от парламента или докато се отвори границата с Армения.
Турция трябва да направи пълна оценка на това къде са истинските й интереси. Трябва ли да скъсаме протоколите с Армения или да продължим процеса на възстановяване на отношенията с Армения, да блокираме резолюцията за геноцида на Камарата на представителите и да принудим Вашингтон да я използва като лост срещу Ереван да напусне Нагорни Карабах?
Кое е по-рационално и обслужва най-добре интересите на Турция?
