Нп планетата са складирани около 1600 т високообогатен уран и 500 т плутоний, разпределени на 1000 места в 40 държави и достатъчни за производството на над 100 хил. атомни бомби, според преценките на американски правителствени експерти.
В тази връзка американският президент Барак Обама очаква всяка държава да обяви конкретни намерения и стъпки за един по-сигурен свят по време на срещата на върха за проблемите на ядрената сигурност, която той домакинства във Вашингтон.
Вчера Украйна даде пример за това, като обяви, че до 2012 г. ще унищожи високообогатения си уран.
Домакините подготвиха срещата така, че да бъдат избегнати противоречивите теми и да се постигне съгласие за подобряване на сигурността на местата, където се съхраняват ядрени материали, смята в. "Вашингтон пост".
Конференцията във Вашингтон обаче е първият подобен форум, чиято цел е да се предотврати попадането на
ядрени материали в ръцете на терористични организации като "Ал Кайда"
В двустранните си разговори със световните лидери Обама отново ги призова да подкрепят усилията за изолиране и натиск на Иран, за да се откаже от ядрената си програма, която според Запада няма мирни цели. Това послание обаче ще има ефект само ако получи широка международна подкрепа.
Белият дом заяви, че китайският президент Ху Дзинтао се е съгласил да сътрудничи за затягане санкциите на ООН срещу Техеран, а "Ню Йорк таймс" определи отговорът на Пекин като "най-окуражителния знак досега", че ще подкрепи международните усилия в тази насока.
От китайска страна обаче бяха по-предпазливи в коментарите, като подчертаха, че Пекин и Вашингтон все още имат различия по въпроса и ще търсят ефективни начини за решаването му чрез диалог и преговори, отбелязва "Вашингтон пост".
Срещата между лидерите на САЩ и Китай навява спомени
за опитите на бившия американски президент Джордж У. Буш да спечели подкрепата на Пекин за гласуване на наказателни мерки срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН, припомня "Ню йорк таймс".
По думите на американски служители в тези случаи Китай се е съгласявал да не се противопоставя на усилията за възпиране на ядрените амбиции на Техеран, но после е използвал преговорите в Съвета за сигурност, за да размие приетите в крайна сметка резолюции.
Междувременно Иран обяви, че външните министри от 15 държави ще вземат участие в
двудневна конференция по въпросите на ядреното разоръжаване, която ще
се проведе в Техеран на 17 и 18 април, само няколко дни след срещата във Вашингтон, в която Иран не участва.
Говорителят на иранското външно министерство Рамин
Мехманпараст не назова имената на страните участнички. Той разкритикува срещата във Вашингтон,
като изтъкна, че домакините са притежатели на едни от най-големите
запаси от ядрено оръжие в света.
Британският в. "Таймс" обръща внимание на обявеното от Украйна решение и думите на говорителя на Белия дом Робърт Гибс, според когото американците биха предпочели материалите да се съхраняват в безопасност в САЩ, отколкото да се "разнасят в някоя друга част на света".
Решението на Киев е много важно за Вашингтон, тъй като украинските ядрени материали са в регион, където се съхранява голяма част от високообогатеният уран в света, като надеждата е примерът да бъде последван от други държави, посочва вестникът.
За решението на американския президент да свика конференцията във Вашингтон точно сега може би
има много причини наред с официално обявяваната,
подозира британският в. "Индипендънт".
Вестникът напомня, че освен Иран други източници на тревога са Северна Корея и индийският подконтинент, както и тероризмът.
Ядреното споразумение, което сключиха САЩ и Индия, не беше посрещнато добре в Пакистан, където сигурността на ядрените материали е въпрос, който предизвиква притеснения. Същото важи и за КНДР.
На конференцията обаче пакистанският премиер Юсуф Раза Джилани заяви във Вашингтон, че страната му е отговорна ядрена сила, отхвърляйки опасенията, че е възможно екстремисти да се сдобият с пакистанско ядрено оръжие.
Джилани, който ръководи единствената мюсюлманска ядрена сила, отхвърли призивите да прекрати производството на ядрени материали, подчертавайки, че страната му се нуждае от оръжие за разубеждаване на историческия си съперник Индия.
Той призова САЩ, които разчитат на Пакистан в борбата си с ислямските екстремисти в региона, да подкрепят усилията на страната му в областта на ядрената програма за граждански цели.
Френският президент Никола Саркози също заяви, че няма да се откаже
от ядреното оръжие, което по думите му е "гарант за сигурността на Франция", въпреки че ще се присъедини и подкрепи усилията за ограничаване на ядрените оръжия.
Във Франция се отказахме от ядрените опити, намалихме с 1/3 броя на оръжията си, припомни в интервю за телевизия Си Би Ес президентът, който не може да си позволи "да отиде по-нататък".
Нежеланието на ядрените сили да намалят или премахнат напълно ядрените си арсенали, въпреки подписания наскоро американско-руски договор за съкращаване на стратегическите
нападателни оръжия, продължава да създава търкания с неядрените държави, коментира в. "Индипендънт".
Началникът на руския Генерален щаб Николай Макаров ще има срещи с военачалници от САЩ през втората половина на април, на които ще бъдат обсъдени проблемите около тактическите ядрени оръжия, незасегнати от СТАРТ-2, както и противоракетната отбрана, информират междувременно московските вестници.
В подписаните със САЩ документи ясно е посочено условието, че ако американската система за ПРО заплаши стратегическата стабилност, Русия има право да излезе от договора, припомня "Время новостей".
Източник:
ЕПА/БГНЕС
