Дьорд Хофман, миньор в Айка - град, който е близо до разлива, го нарече "просто най-новият удар на съдбата" в страна, която векове наред е била под чужда власт - първо турците, после австрийците и накрая Съветския съюз, който я превърна в главния производител на двуалуминиев триокис в комунистическия блок.
Десетилетия наред Унгария произвеждаше това химическо съединение на алуминия и го изпращаше в СССР, който продаваше след това добития метал на Унгария и на другите страни от съветския блок по цени на световните пазари.
Обхваната от еуфория и национално единение след падането на комунизма, страната се смяташе за по-напреднала от съседите си при почистването на екологичните грехове от съветската ера.
Ръждясващите замърсени заводи и изоставените сметища, които едно време бяха обичайна гледка по черните пътища на Унгария, вече са рядкост.
Заводите за алуминий обаче продължиха да работят,
вкл. този при село Колонтар, където на 4 октомври скъсването на стена на хвостохранилище с отпадъчна утайка изля за около час 700 хил. куб.м силно замърсена вода и кал върху три села. Най-малко седем души бяха убити от токсичната каша, а стотици бяха ранени.
Унгарският премиер заяви в събота, че в стената на резервоара има пукнатини и тя може всеки момент да рухне и да залее с нова вълна токсична червена кал опустошените селища.
Екологични групи предупреждават за други потенциални бедствия, сред които седем складови бази на около 100 км северозападно от Будапеща, в които от 1945 г. има натрупани 12млн. тона утайка - над 10 пъти повече от количеството, което се изля миналата седмица.
Ако стените там рухнат, голяма част от питейната вода на Унгария ще е застрашена, алармира представителят на Световния фонд за дивата природа (WWF) Мартин Гайгер.
Подобни тревоги се прибавят към тегобите на народ, чиято народопсихология е формирана от векове чужда власт, вътрешни смутове и икономически трудности.
"Унгарците са преживели твърде много национални катаклизми, за да могат да преодолеят песимизма си. Това е просто поредната катастрофа", отбелязва социологът Антал Бом.
Част от потиснатостта в последно време е разбираема
Икономиката на Унгария се сви с почти 7% миналата година и страната бе принудена да използва около 2/3 от 20-те млрд. евро помощ, отпусната преди две години от ЕС, Международния валутен фонд и Световната банка.
Близо 2 млн. души страдат под бремето на растяща задлъжнялост, тъй като силният швейцарски франк прави заемите им в тази валута непоносимо тежки.
Заемите в чужда валута на унгарските домакинства достигнаха 26,2 млрд. евро в края на юни, като близо 80 на сто от тази сума е в швейцарски франкове, обяви Унгарската национална банка.
От 1,8 млн. души с такива заеми, 400 хил. изостават с плащанията, като при 100 хил. забавянето е три месеца или повече.
С тежките времена идва и нуждата да се намерят изкупителни жертви, което позволи на крайнодясната партия "Йоббик" да стане трета на парламентарните избори през април, след като води кампания с антисемитска и антициганска реторика и шествия на основани от лидера й милиции в черни униформи.
Въпросните милиции бяха забранени,
но клип на партията, в който се говореше за "цигански престъпници", бе излъчен по държавното радио и телевизия преди неотдавнашните общински избори.
В клипа корумпираните политици, банките и многонационалните компании бяха определени като "паразити", които смучат кръвта на страната - формулировка, използвана от нацистите по адрес на евреите.
Социологът Бом смята, че хората, изправени пред бедност, са 30 до 40% от населението. Според него те не са си представяли, че ще са в това положение 20 години след смяната на системата.
Потиснатостта вероятно обяснява донякъде факта, че Унгария е втора в ЕС след Литва по равнище на самоубийствата - над 21 на 100 хил. души през 2007 г. по данни на ЕС.
Сред по-известните жертви на самоубийство е Режое Серес. Композиторът на "Унила неделя", една от най-популярните балади в Унгария за всички времена с премиера през 30-те години, се самоуби през 1968 г.
"Белите цветенца не те очакват, не и където те отвежда черният файтон на тъгата. Ангелите и не помислят някога да те върнат, биха ли се ядосали, ако реша да дойда при теб?", се пее в песента.
Дори националният химн е минорен. Адаптиран през XIX век от поема с подзаглавие "От суровите векове на унгарския народ", той моли бога да се смили над един народ, "който отдавна е мятан от опасни вълни".
Нищо чудно, че унгарците винаги виждат чашата като полупразна, казва Бом. На въпрос как възприемат себе си, той отговаря: "Като постоянни губещи."
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
