Бс ствието, при което три унгарски села бяха затрупани под
токсична червена кал миналата седмица, задълбочава унинието в
страна, която е обхваната от рецесия, поляризация и почти
вездесъщото чувство, че жителите й са обречени да са жертви на
неволи.
Дьорд Хофман, миньор в Айка - град, който е близо до
разлива, го нарече "просто най-новият удар на съдбата" в страна,
която векове наред е била под чужда власт - първо турците, после
австрийците и накрая Съветския съюз, който я превърна в главния
производител на двуалуминиев триокис в комунистическия блок.
Десетилетия наред Унгария произвеждаше това химическо
съединение на алуминия и го изпращаше в СССР, който продаваше
след това добития метал на Унгария и на другите страни от съветския
блок по цени на световните пазари.
Обхваната от еуфория и национално единение след падането на
комунизма, страната се смяташе за по-напреднала от съседите си
при почистването на екологичните грехове от съветската ера.
Ръждясващите замърсени заводи и изоставените сметища, които едно
време бяха обичайна гледка по черните пътища на Унгария, вече
са рядкост.
Заводите за алуминий обаче продължиха да работят,
вкл. този при село Колонтар, където на 4 октомври
скъсването на стена на хвостохранилище с отпадъчна утайка изля
за около час 700 хил. куб.м силно замърсена вода и кал върху три
села. Най-малко седем души бяха убити от токсичната каша, а
стотици бяха ранени.
Унгарският премиер заяви в събота, че в стената на
резервоара има пукнатини и тя може всеки момент да рухне и да
залее с нова вълна токсична червена кал опустошените селища.
Екологични групи предупреждават за други потенциални
бедствия, сред които седем складови бази на около 100 км
северозападно от Будапеща, в които от 1945 г. има натрупани 12млн. тона утайка - над 10 пъти повече от количеството, което
се изля миналата седмица.
Ако стените там рухнат, голяма част от питейната вода на
Унгария ще е застрашена, алармира представителят на Световния фонд
за дивата природа (WWF) Мартин Гайгер.
Подобни тревоги се прибавят към тегобите на народ, чиято
народопсихология е формирана от векове чужда власт, вътрешни
смутове и икономически трудности.
"Унгарците са преживели твърде много национални катаклизми,
за да могат да преодолеят песимизма си. Това е просто поредната
катастрофа", отбелязва социологът Антал Бом.
Част от потиснатостта в последно време е разбираема
Икономиката на Унгария се сви с почти 7% миналата година
и страната бе принудена да използва около 2/3 от 20-те млрд. евро помощ, отпусната преди две години от ЕС,
Международния валутен фонд и Световната банка.
Близо 2 млн. души страдат под бремето на растяща
задлъжнялост, тъй като силният швейцарски франк прави заемите им
в тази валута непоносимо тежки.
Заемите в чужда валута на унгарските домакинства достигнаха
26,2 млрд. евро в края на юни, като близо 80 на сто от тази сума
е в швейцарски франкове, обяви Унгарската национална банка.
От
1,8 млн. души с такива заеми, 400 хил. изостават с плащанията,
като при 100 хил. забавянето е три месеца или повече.
С тежките времена идва и нуждата да се намерят изкупителни
жертви, което позволи на крайнодясната партия "Йоббик" да стане
трета на парламентарните избори през април, след като води
кампания с антисемитска и антициганска реторика и шествия на
основани от лидера й милиции в черни униформи.
Въпросните милиции бяха забранени,
но клип на партията, в
който се говореше за "цигански престъпници", бе излъчен по
държавното радио и телевизия преди неотдавнашните общински
избори.
В клипа корумпираните политици, банките и многонационалните
компании бяха определени като "паразити", които смучат кръвта на
страната - формулировка, използвана от нацистите по адрес на
евреите.
Социологът Бом смята, че хората, изправени пред бедност, са
30 до 40% от населението. Според него те не са си представяли, че
ще са в това положение 20 години след смяната на системата.
Потиснатостта вероятно обяснява донякъде факта, че Унгария е
втора в ЕС след Литва по равнище на самоубийствата - над 21 на
100 хил. души през 2007 г. по данни на ЕС.
Сред по-известните жертви на самоубийство е Режое Серес.
Композиторът на "Унила неделя", една от най-популярните балади в
Унгария за всички времена с премиера през 30-те години, се
самоуби през 1968 г.
"Белите цветенца не те очакват, не и където те отвежда
черният файтон на тъгата. Ангелите и не помислят някога да те
върнат, биха ли се ядосали, ако реша да дойда при теб?", се пее
в песента.
Дори националният химн е минорен. Адаптиран през XIX век от
поема с подзаглавие "От суровите векове на унгарския народ",
той моли бога да се смили над един народ, "който отдавна е мятан
от опасни вълни".
Нищо чудно, че унгарците винаги виждат чашата като
полупразна, казва Бом. На въпрос как възприемат себе
си, той отговаря: "Като постоянни губещи."
Източник:
ЕПА/БГНЕС
