Прилича на гласуване, но не с изборната бюлетина, а с педала на газта. То се провежда всеки ден, когато шофьорите преминават през поредната "зона 30" в градовете, където максималната позволена скорост е 30 км/ч, пише "Дойче веле".
Статистиката сочи, че едва всеки пети шофьор спазва ограничението.
Средната скорост в тези зони е 45-50 км/ч.
Да направим и първия извод: хората зад волана не се впечатляват особено от знака "зона 30" и не вдигат крак от педала за газта.
И понеже в Германия има 54 млн. души с шофьорски книжки, които същевременно са и гласоподаватели, предложението на социалдемократите и зелените за най-много 30 км/ч навсякъде в градовете (не само в жилищните райони) изглежда безразсъдно смело. Но само на пръв поглед.
Вътрешното ни раздвоение
Шофьорът е шофьор само докато е зад волана. В останалото време той е родител, пешеходец, велосипедист и жител на (по възможност по-тих) квартал.
И в тези си роли гражданинът изведнъж установява, че идеята за 30 км/ч в градовете никак не е лоша. Това важи особено за района около дома му и по пътя на детето му до училище.
Психолози са установили, че само на 5 километра от дома същият този гражданин, вече в ролята на шофьор, смята за напълно приемлива скоростта от 60 км/ч в жилищна зона - независимо, че там живеят хора, които също като него са пешеходци, велосипедисти, родители и всичко останало.
Затова следващият извод може да гласи: Важното е на мен да ми е добре!
"Конфликт на различните роли" наричат учените този феномен на вътрешното раздвоение у човека.
Само с психологически похвати можем да си обясним защо въпросът за ограничаването на скоростта в градовете винаги успява да разпали страстите, при това цели 30 години след въвеждането на първите "зони 30" в Германия.
Многобройни изследвания показват, че всичко говори в полза на свалянето на скоростта до 30 км/ч: градският шум спада значително; намалява концентрацията на фините частици във въздуха, който дишаме, и като цяло на вредните емисии в атмосферата; да не говорим за това, че катастрофите също нямаляват, а с това и броят на пострадалите на пътя.
Да посочим и това, че спирачният път при движение с 30 км/ч е два пъти по-къс, отколкото при скорост 50 км/ч.
Онези 90 секунди
И днес в някои по-големи германски градове, като Мюнхен например, около 80 на сто от уличната мрежа е обособена като зона с ниска скорост на движение.
Законът обаче позволява ограничаване на скоростта до 30 км/ч само в кварталните улици без светофарни уредби и пътна маркировка.
Евентуалното въвеждане на ограничението на територията на цялото населено място, а не само в жилищните зони, би обърнало наопаки доказателствената тежест: в бъдеще на регулатора няма да му се налага да доказва защо и къде може да бъде свалена скоростта до 30 километра, а къде и защо в градски условия колите ще имат право да ускоряват до 50 км/ч.
Звучи доста радикално, даже направо революционно.
Но нека не се залъгваме - дори и най-горещите привърженици на ниската скорост по пътищата не биха желали колите да се влачат като охлюви по скоростните отсечки, които и в бъдеще ще си останат такива.
От психологическа гледна точка обаче решението за ограничаване на скоростта до 30 км/ч в градовете би изпратило важен сигнал към пешеходеца и велосипедиста вътре в нас - че сме възприемани като пълноправни участници в пътното движение; и към шофьора вътре в нас - че трябва да мислим за сигурността на другите.
Онези 90 секунди, които като шофьори и пътници губим за 2 изминати километра, ако се движим с 30 вместо с 50 км/ч, не би трябвало да са твърде висока цена, за да имаме всичко това. Нали?
