Президентът Барак Обама потвърди разпространената по-рано през деня от чешкия премиер Ян Фишер информация, че САЩ са се отказали да разполагат елементи от системата за противоракетна отбрана (ПРО) в Чехия и Полша.
Обама обяви, че Вашингтон "възприема нов подход" към ПРО в Европа, основан на по-бързи и ефикасни технологии, предаде Ройтерс.
Новата политика ще укрепи американската сигурност, увери президентът, и подчерта, че иранската ракетна програма продължава да бъде заплаха.
Обама потвърди близките отношения на САЩ с Чехия и Полша в сферата на отбраната.
Старият план, който бе изготвен от администрацията на президента Джордж У. Буш, предвиждаше разполагането на радар в Чехия и на 10 ракети прехващачи в Полша. Проектът предизвика недоволството на Москва.
По думите на Обама, новата програма ще включва противоракетни установки, разположени на кораби и на различни обекти на сушата, съобщи АП.
Иранските ракети със среден и малък обсег са по-голяма заплаха от тези с голям обсег, подчерта американският президент. Той увери, че новата система ще бъде по-евтина, по-бърза и по-ефективна срещу иранската заплаха. "Нашата противоракетна система ще осигури по-силна, по-умна и по-ефективна защита на американските сили и на съюзниците на САЩ", добави той.
Според него планът е бил преразгледан, отчасти защото иранската програма за ракети с голям обсег не се развива толкова бързо, колко се предполагаше преди, което прави изграждането на скъпата система за ПРО излишно. Другата причина за решението са новите технологии, които американските военни съветници решиха, че могат да бъдат използвани по-скоро и по-ефективно.
Обама приветства готовността на Москва да сътрудничи на САЩ в сферата на противоракетната отбрана и подчерта, че американският щит в Европа е насочен изключително към Иран и няма никаква връзка с Русия. "Притесненията на Москва от предишната ни програма за ПРО бяха напълно неоснователни", каза Обама.
Президентът, който очакваше критики от дясното пространство, че решението му ще отслаби защитата на САЩ, многократно подчерта, че новата система ще осигури по-голяма, а не по-малка защита. "Имам намерение да разположа силни системи за ПРО, които отговарят на заплахите на 21-и век", каза Обама.
Решението до голяма степен ще бъде изтълкувано като опит от страна на САЩ да успокоят Русия и да си осигурят помощта й срещу иранската ядрена програма, посочва АП.
ПРО - етапи:
Белият дом разпространи справка за новите си планове за ПРО, които предвиждат четири етапа.
Първата фаза включва разполагането на "съвременни и доказани" системи за ПРО, сред които противоракетни системи с морско базиране "Иджис", ракети прехващачи SM-3 (Блок 1А) и мобилни радиолокационни системи. Тези усилия имат за цел да отговорят на регионалната ракетна заплаха срещу Европа, американските сили и техните семейства.
Съединените щати ще разположат в Полша една батарея с ракети прехващачи "Пейтриът", въпреки отказа си да инсталират в страната 10 ракети прехващачи от своята система за противоракетна отбрана, заяви днес полският министър на външните работи Радослав Шикорски, цитиран от Ройтерс.
"Новият елемент е, че американската страна ни увери, че ракетите "Пейтриът" ще бъдат с монтирани бойни глави и ще могат да бъдат свързани с нашата отбранителна система", подчерта Шикорски.
До 2015 г. в рамките на втория етап ще бъде разположен осъвременен модел на ракетния комплекс SM-3 (Блок 1Б) с морско и наземно базиране. Предвижда се въвеждането на по-съвършени датчици. През втория етап ще бъде разширена зоната, охранявана срещу нападения с ракети с малък и среден обсег.
През третия етап до 2018 г. ще бъдат въведени последно поколение ракети прехващачи SM-3 (Блок 11А), които все още се разработват. Те могат да прехващат както ракети с малък и среден обсег, така и ракети с междинен обсег.
Последният етап ще приключи през 2020 г. До тогава прехващачите SM-3 (Блок 11А) трябва "да се справят по-добре" със заплахата от ракети със среден обсег и да могат да предотвратяват заплахите за САЩ от междуконтинентални балистични ракети.
Пентагонът планира да има във всеки момент три кораба във и край Средиземно море и Северно море, за да охранява зоните на американските интереси, с възможност за пращане на допълнителни кораби при необходимост, съобщи зам.-председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Джеймс Картрайт. Той допълни, че се планира радарната станция да бъде инсталирана не в Чехия, а в Кавказ, но не уточни точно в коя държава.
Няма сделка
Съединените щати отрекоха отказа от разполагане в Източна Европа на елементи от ПРО да е било мотивирано от каквато и да била сделка с Русия, предаде АФП.
"Абсолютно не", лаконичен бе говорителят на Белия дом Робърт Гибс в отговора си на журналистически въпрос. Гибс увери, че Русия няма никакъв пръст в това решение.
"Става въпрос да защитим нашата родина, става въпрос да защитим нашите войници, разположени в чужбина... и става въпрос да гарантираме отбраната на нашите съюзници, нашите европейски съюзници от НАТО", подчерта говорителят на Белия дом.
Реакции
Отказът бе приветствано от Русия, НАТО
и големите европейски съюзници на Вашингтон.
Говорителят на НАТО Джеймс Апатурай отбеляза, че алиансът приветства факта, че САЩ са обсъдили въпроса със съюзниците и че "новото американско мислене предвижда по-голяма роля за алианса в областта на противоракетната отбрана в Европа".
В същото време Апатурай предупреди, че иранската ракетна заплаха продължава да съществува. Преди пет години мислехме, че тя идва от ракети с малък и среден обсег. Заплахата обаче е по-голяма, отколкото очаквахме, допълни той.
Високо оценяваме отговорния подход на американския президент към изпълняването на нашите договорености. Готов съм да продължа диалога, каза руският президент Дмитрий Медведев.
Той посочи, че ще обсъди въпроса за противоракетната отбрана с американския си колега на среща в Ню Йорк на 23 септември.
Ще имаме възможност да обменим мнения по всички аспекти на стратегическата стабилност, включително противоракетната отбрана, отбеляза Медведев. Смятам, че ще пристъпим към засилване на сътрудничеството в тази област, включително привличайки европейските и други заинтересовани държави, подчерта той.
Чехите и поляците изразиха както недоволство, така и облекчение от решението на американския президент.
АП отбелязва, че разнопосочните реакции отразяват дълбокото разделение във връзка с проекта, който според някои би превърнал Полша и Чехия в мишени на тероризма.
Бивши лидери на двете страни приветстваха решението на Обама.
Бившият чешки премиер Иржи Пароубек, който е лидер на социалдемократите, определи отказа на САЩ от противоракетната отбрана като "чудесна новина".
По думите на друг бивш министър-председател Мирек Тополанек, чието правителство подписа със САЩ споразумението за противоракетния щит, решението на Обама е поредният знак, "че американците вече не са толкова заинтересовани в този регион, колкото бяха преди".
Министърът на външните работи Ян Кохоут изрази увереност, че решението на Съединените щати има за цел да засили сигурността на НАТО и Чехия.
"Ако (американското) правителство отново се обърне към нас с някаква молба, аз ще се обявя твърдо против", каза депутатът Ян Видим от Гражданската демократическа партия на Тополанек.
В Полша бившият президент и лидер на "Солидарност" Лех Валенса каза: "Това не е добра новина". "Начинът, по който се отнасят към нас трябва да се промени", призова Валенса.
Директорът на Бюрото за национална сигурност Александър Шчигло определи промяната като поражение за дългосрочната визия на САЩ за ситуацията в региона.
Чехия няма никакви причини да променя отношенията си с Вашингтон във връзка с решението на администрацията на Барак Обама, заяви чешкият премиер Ян Фишер.
"Нашите отношения със САЩ продължават да са прекрасни, ние сме съюзници и солидни партньори", заяви Фишер.
От своя страна президентът на Чехия Вацлав Клаус заяви, че "решението на американското правителство не е било неочаквано за тези, които внимателно следят събитията от последните месеци". Той подчерта също, че е напълно убеден, че тази стъпка на САЩ не означава охлаждане на отношенията с Чехия.
Британският премиер Гордън Браун подкрепи отказа на САЩ. "Поддържам силно решението, което взе днес американският президент Барак Обама", каза Браун, цитиран от Ройтерс.
Германия също е сред сраните, които приветстват отказа на САЩ от плана. "Това стана сигнал за всички партньори, че американското правителство се стреми към колегиални решения", каза министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер. Той изрази задоволство, че отказът на САЩ ще даде възможност за ново обсъждане от съюзниците на темата за противоракетната отбрана.
"На общите заплахи трябва да се търсят общи отговори", подчерта германският външен министър.
Френският президент Никола Саркози е оценил решението на САЩ като "великолепно от всяка гледна точка".
