"До края на пропастта и обратно" - под това мото Мюнхенската конференция по сигурността обсъди ситуацията в света.
Тазгодишният 54-и поред форум с участието на около 20 държавни и правителствени ръководители и близо 80 министри на отбраната и външните работи се проведе в хотел "Байришер хоф" в баварската столица.
Основни теми бяха отношенията между ЕС, САЩ и Русия, европейската отбрана, ситуацията в Близкия изток и на Корейския полуостров.
Разберете пет важни неща, които се случиха тази година на тридневния форум.
1. Напрежението между Германия и Турция няма да затихне
Отношенията между Берлин и Анкара не са добри от години. По-сериозните търкания започнаха още през 2016, когато Ердоган поиска съдебно преследване срещу германски комик, а след това Германия гласува да се признае арменския геноцид. Когато се случи опитът за преврат в Турция, Меркел избегна да го „осъди достатъчно” и после германското правителство остро разкритикува репресиите на Ердоган срещу опозицията, арестите на журналисти, уволненията на учители и пр.
Миналата година напрежението още повече ескалира, когато турската полиция задържа германския журналист Дениз Юксел който беше освободен едва преди няколко дни, година след ареста, на което Германия отговори като забрани агитацията за референдума на Ердоган на своя територия. В края на 2017 отношенията на страните започнаха да изглеждат непоправими, когато Ердоган призова турците в Германия да гласуват против Меркел, а тя се обяви за прекратяване на преговорите с Германия за членство в ЕС.
Освобождаването на Дениз Юксел бе тема на горещ дебат в първия ден на конференцията. Върхът беше достигнат, когато германският политик от Зелената партия, Чем Йоздемир, се оказа в един и същи хотел с Бинали Йълдъръм и трябваше да поиска полицейски ескорт, заради крайно недружелюбното поведение на турските бодигардове. Йоздемир след това говори пред медиите по повод нарушаването на свободата на словото в Турция.
Съвместими ли са Ислямът и Западът
Борисов трябва да остане човекът на Меркел, а не тежката артилерия на Ердоган
2. Недоверието между Германия и САЩ расте
Германският външен министър, Зигмар Габриел, каза по време на конференцията, че „Германия е научила много за свободата и демокрацията от Америка, но това не е Америка, която ние познаваме”. Хладните германско-американски отношения дори бяха иронично подчертани от полския премиер Матеуш Моравецки, който иначе по съвсем друг повод цитира проучване на АРД от края на миналата година, според което германското общество има повече доверие на Русия, отколкото на САЩ.
Йълдъръм: „Османски шамар“ означава война
3. Себастиан Курц се позиционира в групата Вишеградската четворка
Както и се очакваше, новият министър-председател на Австрия наблегна на сигурността на европейските граници: „Ако най-накрая имаме адекватна защита на външните граници, за което аз продължавам да настоявам, Австрия е готова да даде своя по-висок принос както по отношение на персоналното, така и на финансовото им обезпечение” - каза той.
Реториката, свързана с подсилване на границите, тъй или иначе прониква напоследък в мейнстрийм политическото говорене в ЕС, както пролича и от речта на Юнкер за състоянието на Съюза още миналата година.
След разговори с Курц и Макрон, Меркел идва при Борисов
Крайнодесните влизат в управлението на Австрия
Това, което отличи Курц от останалите, бе изказването, с което постави културно-религиозни граници на Европа и заяви, че нашите ценности са „юдео-християнски и просвещенски”. Така той се вписа в говоренето на своите вишеградски съседи, които все по-силно държат на християнския характер на Европа.
Още при встъпването си в длъжност новият полски премиер Матеуш Моравецки заяви, че иска „да рехристиянизира Европа”, а унгарският му колега Виктор Орбан заяви преди дни по време на предизборната си кампания, че „християнството е последната надежда на Европа”. Последните двама със сигурност са доволни, че младият Себастиан Курц е в техния отбор не само по отношение на граничната охрана, но и на идеологията.
4. Украйна губи мястото си в дневния ред
Смущаващо впечатление направи факта, че страните участвали в изготвянето на споразумението Минск-2 през 2015 - Франция, Германия, Украйна и Русия - изобщо не се срещнаха в съответния формат, за да обсъдят как да реализират целите на споразумението. Причините са няколко – от незадоволителните реформи на Петро Порошенко, през захладнелите отношения Берлин-Вашингтон, до ескалацията в Близкия изток която от известно време тотално „засенчва” проблемите на Украйна.
5. Дипломацията започва да се изчерпва в Близкия изток.
Най-обезсърчаващите разговори на Мюнхенската конференция бяха свързани с контролирането на напрежението между Израел и Иран, както и разрешаването на проблемите в Сирия, където прокси войната между САЩ и Русия започна да взима все повече жертви в последните седмици.
Бомбардировки в Сирия: 94 цивилни са убити близо до Дамаск
Oбрат в Сирия, Дамаск праща армията срещу Турция
Израелският премиер размаха от трибуната парче от сваленият скоро над Израел ирански дрон и попита иранския външен министър „Познавате ли това, ваше е?”. „Не тествайте нашата решителност” беше посланието му към иранската държава, която той определи като „най-голямата глобална заплаха”.
Изненадващ удар на Израел срещу силите на Иран в Сирия
Тръмп ще признава Йерусалим за израелски, Арабската лига настръхна
В битката за влияние в Близкия изток, Иран определено печели
Впечатление направи, че изказванията на представителите на Иран и Саудитска Арабия бяха като преписани от миналогодишните, което говори за липсата на движение и компромисен подход в региона.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
