"Км мпютърните вируси излагат организацията на рискове,
които понякога са безобидни, но в други случаи - много опасни".
Това предупреждение на монитора на компютър в един от офисите на
НАТО добре илюстрира степента на тревога в централата на
алианса.
Целта на напомнянето е да накара служителите да не
ползват USB памет.
Има опасения, че тези устройства могат
да бъдат използвани като троянски кон за вкарване на някакъв
вирус.
Но това е само един от страничните аспекти на заплаха, чийто
мащаб Атлантическият алианс постепенно осъзнава, обяснява
директорът на Центъра за компютърна сигурност към НАТО Сюлейман
Анил.
С кибервойната се занимава едно от петте
подразделения на създадения през август отдел "Нови
предизвикателства за сигурността". Кибератаките са сред новите
опасности, на които ще наблегне и стратегическата концепция,
която ще бъде представена на срещата на върха на НАТО в Лисабон.
През 1989 г. г-н Анил с един персонален компютър съвсем сам
се е грижел за "отбраната" на компютрите на НАТО. Днес той
ръководи работата на два екипа, които имат същата задача -
единият е в структурите на НАТО в Монс (Южна Белгия), а другият
- в централата на организацията в Брюксел.
Повратът настъпил през 2002 г., на срещата на високо равнище
в Прага, когато лидерите на страните от алианса настояли НАТО
да подобри защитата на компютърните си мрежи, разказва той.
Западната интервенция в Косово през 1999 г., посрещната с
хиляди протестни имейли от гневни сърби, всъщност е
демонстрирала уязвимостта на натовските сървъри на атаки и
от "професионалисти", и от "любители", обяснява
Анил.
Понастоящем НАТО всеки ден се сблъсква с по стотина атаки
или опити за пробив в системата с различен произход.
Организацията ще разчита на 100-процентна сигурност за
всичките си структури едва през 2013 г., когато бъде изпълнена
програмата, започнала преди десет години.
Макар да е извървял дълъг път, на алианса му предстои още
много работа.
След атаките срещу компютърни мрежи в Естония през април-май
2007 г. в Талин бе създаден специализиран
център на НАТО, занимаващ се с научно-изследователска и развойна
дейност.
След естонския случай НАТО реши да се
притече на помощ на всички подложени на атаки страни членки,
които потърсят нейното съдействие, като им изпраща "екип за
бързо реагиране".
В началото на 2010 г. главнокомандващият НАТО, американски
адмирал Джеймс Ставридис говори за трудностите, пред които е
изправена съюзническата солидарност по отношение на тези
атаки.
"Всяка държава има свои закони, собствена представа за личен
живот, свои нрави и обичаи, собствени мрежи и свои технологии",
а в международното право има празнини в сферата на
кибервойната, заяви той.
От миналата година досега НАТО подписа предварително
споразумение със седем свои страни членки, които скоро ще бъдат
последвани от още четири. Този документ предвижда размяна на
информация и следване на определена процедура заради
юридическите различия между страните, най-вече в случай на
кибератака.
През 2008 г., когато НАТО извърши първото си учение в тази
област, то обхващаше само членове на организацията. В
организираното тази седмица трето учение участват 24 от общо 28
страни членки, плюс Австрия.
Сценарият на "Киберкоалиция 2010" предвижда "многобройни
кибератаки, извършени едновременно срещу НАТО и нейните членки", за да се проверят "процесите, чрез които тези страни
вземат решения на стратегическо равнище".
През 2009 г. САЩ създадоха отделно военно командване за
реация на кибератаки и водене на офанзиви в
киберпространството - Cyber Command.
Но НАТО, уверява Сюлейман
Анил, се придържа само към отбранителна
позиция.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
