И зискани ресторанти и модни бутици се намират само на няколко пресечки от препълнени бомбоубежища, където живеят оцелели столицата на проруски настроените бунтовниците в Източна Украйна – Донецк.
В някои части от този район е трудно да повярваме, че 29-месечна война се водеше тук и взе живота на повече от 9600 души и е в основата на разрива в отношенията между Запада и Москва.
Един мъж, който се съгласява да се идентифицира само като Евгений е отворил място, което комбинира салон за красота с бар от най-висок клас, в който се предлагат скъпи вина и спиртни напитки, само на 15 км. от мястото, където падат снаряди.
Най-голямото предизвикателство пред 36-годишния мъж не е стрелбата, а организацията на доставките на козметични продукти и алкохол за клиентите му до военната зона.
„Независимо от боевете в Донецк, жените си правят скъпи процедури, като корекция на устните, която струва между 250 и 300 долара. Търсенето на луксозни стоки остава стабилно.
Жените тук биха спестили от всичко друго, но не и от външния си вид“,
казва Евгений, чийто магазин е отворен от една година.
Luxury thrives amid misery in Ukraine's war-torn east https://t.co/M9BfR7Lktk pic.twitter.com/xqLdshSvI9
— AFP news agency (@AFP) September 29, 2016
Неговата колега Евгения Лазуткина се гордее, че бунтовниците от самопровъзгласилата се Донецка народна република също посещават магазина им.
„Ние отворихме магазина и разработихме бизнеса си по време на войната. Нашите основни клиенти са бойците и тези, които директно управляват нашата република“, казва 27-годишната жена.
Въпреки конфликта очевидно все още има хора с пари в района, наричан най-големия индустриален център в Украйна. Те са новият бунтовнически елит – малки и средни бизнесмени, които са успели да продължат напред или са започнали отново.
Изисканите ресторанти по централните улици на града, който някога е бил дом на почти 1 млн. души, са претъпкани
и дори се чуват оплаквания от ранните часове, в които затварят. В града има вечерен част като предпазна мярка, тъй като най-тежките боеве се случват през нощта. „Заради вечерния час всички нощни клубове в града затварят рано и аз трябва да се прибера у дома в 22 ч.“, оплаква се 28-годишната Юлия.
Нужна е обаче само кратка разходка извън луксозните барове, за да намерите жителите на града, които се борят за живота си.
Елена е местен жител от западния квартал „Петровски“, който често е обект на неидентифицирани минометни и ракетни атаки от близкитепозиции, държани както от бунтовници, така и от правителствени сили.
Тя прекарва трето лято в усойното бомбоубежище с 10-годишния си син Саша. Елена казва, че
Донецк определено е приказка за два града, в които пропастта между имащите и нямащите е дълбока и рязка.
„Хората, които живеят в центъра не ни разбират. Те забравят, че в града има райони, в които войната все още продължава“, разказва Елена. 37-годишната самотна майка споделя, че безразличието на другите жители на града я шокира повече, отколкото недостигът на питейна вода и липсата на елементарни удобства.
Тя работи в центъра и често моли да си тръгне по-рано от работа, защото автобусите спират да се движат, когато се мръкне. Но работодателите ѝ отказват и тя е принудена всеки ден да изминава 5 км пеш. „Шефовете ми не разбират, че има война, там където живея“, добавя тя.
