О ригинални документи от най-голямото изтичане на разузнавателна информация в историята, разкриващи кой кой е в съветския шпионаж, бяха предоставени за публичен достъп, след като са били държани в тайна две десетилетия, съобщи АП.
Досиетата, изнесени тайно от Русия през 1992 г. от високопоставения служител на КГБ Василий Митрохин, описват заговори за саботаж и армии от агенти, действащи под прикритие на Запад, посочва АП.
Архивът се пази в центъра „Чърчил“ на Кеймбриджкия университет. Той предоставя достъп до 19 раздела, съдържащи хиляди документи на руски, написани на машина от Митрохин въз основа на оригиналните му ръкописни бележки. Самите ръкописи остават засекретени.
Според историка Кристофър Андрю обемното досие се смята за „най-важния единичен разузнавателен източник за всички времена“ от британските и американските власти.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Митрохин пътува до една от балтийските държави (така и не се разкрива до коя) и занася няколко от документите, с които разполага, в американското посолство, откъдето го отпратили. След това опитва в британското посолство, в което го приема младши дипломат и срещата променя живота и на двамата.
Митрохин прекарва остатъка от живота си във Великобритания с фалшиво име и под полицейска защита и умира през 2004 г. на 81-годишна възраст.
Светът научава за него едва когато през 1999 г. Андрю публикува книга, базирана на неговите досиета. Тя предизвиква сензация, разкривайки истинската самоличност на агенти на КГБ, като на 87-годишната Мелита Норуд, наречена „прабабата шпионин“, която години наред предавала на СССР британски ядрени тайни. Тя се оказала по-надеждна от прочутите Кеймбриджки шпиони – висши служители на британското разузнаване, работили и за Съветския съюз.
Документите разкриват още, че съветските агенти са криели оръжия и комуникационно оборудване на тайни места в страните от НАТО. Сред тях е карта на Рим, на която са отбелязани три тайника с подробни инструкции как да бъдат намерени.
Макар някои агенти да са действали на Запад, много повече са били тези, които са работели в съветския блок. Досиетата изброяват агенти под прикритие, изпратени в бивша Чехословакия. Те трябвало да проникнат сред дисидентите, стоящи зад продемократичното въстание от 1968 г. Други вземали на прицел хора от обкръжението на полския свещеник Карол Войтила – бъдещия папа Йоан Павел II. КГБ отбелязва с неодобрение „крайно антикомунистическите възгледи“ на Войтила.
