В бъдеще трябва да се работи така, че да има по-малка зависимост, ако една от транспортните системи се окаже в затруднено положение.
Това заяви за БТА българският еврокомисар Кристалина Георгиева по повод кризата с въздушния транспорт в Европа заради изригването на вулкана в Исландия.
Тя добави, че мнението на всички в Европейския парламент е, че трябва да се търсят алтернативни начини за транспорт и да се усъвършенстват наземните връзки в Европа.
За конкретния случай Георгиева посочи, че решението дали да се осъществи полет или не е национално, тъй като въздушното пространство е национална отговорност.
Тя даде пример със САЩ, където на пилотите са дадени много повече правомощия да взимат решения за извършване на полети. Те обаче са една държава, т.е. едно въздушно пространство, докато в Европа отделните национални органи носят отговорността пред своите граждани за решенията си, заяви еврокомисарят.
В ЕП и ЕК имаше обсъждане, на което се оцени възможността да се усили координацията в европейски план, така че да имаме едно въздушно небе, а не както в момента имаме 27 страни членки, а общо в Евроконтрол участват 38 държави, съобщи Кристалина Георгиева.
Според нея, за да може да се даде повече право на пилотите да взимат решения,
трябва да има една въздушна зона
По думите й в такава ситуация най-важното е да имаме отлична координация, а най-добрият път това да се създаде, е с единно решение.
Тя обобщи, че в този случай се създава много близка координация на всички национални служби, на всеки шест часа се подава нова информация, сигнализират се европейските посолства по света, за да могат да помогнат на наши съграждани, мобилизират се здравните органи.
Георгиева посочи, че водещите принципи са три - безопасността на пътниците, внимателен анализ на информацията и координация на действията.
Георгиева обясни, че въздушното пространство е разделено на три части - където облакът е концентриран и не се извършват полети, където няма опасност и се лети спокойно и т.н. буферна зона, където постоянно се обновява информацията дали зоната е отворена или затворена за полети.
За загубите на авиокомпаниите Кристалина Георгиева отбеляза, че
в случая не става дума за обезщетения
защото това предполага, че някой е виновен, а то е в резултат на природно явление, и се търсят начини за изплащане на помощи.
По думите й тази тема се обсъжда сериозно и най-вече въпросът как тази помощ да се извърши и как да се направи най-коректна оценка на щетите. В момента самите авиокомпании не поставят щетите като най-важна тема, а нормализирането на движението и това да стане, без да се поставя в риск безопасността на пътниците, каза еврокомисарят.
Тя посочи, че към момента се изчисляват загуби за около 200 млн. евро на ден и са отменени 84 хил. полета.
Освен тези щети, има и вторични и третични, отбеляза Георгиева. Като пример тя посочи фермери в Кения, които не могат да изнасят продукцията си в Европа и хора, на които се налага да удължат престоя си в друга страна, което ощетява семейния им бюджет.
Оценката е, че са засегнати около 8 млн. души по един или друг начин, обобщи Кристалина Георгиева. Тя акцентира върху факта, че няма човешки жертви и добави, че на тази ситуация трябва да се гледа като на дискомфорт.
