В периода 1938 – 1945 г. в нацисткия концентрационен лагер „Дахау“ били затворени 2579 католически свещеници, семинаристи и монаси, заедно със 141 православни свещеници и протестантски пастори.
Над хиляда от тях не успяват да преживеят ужасите на концлагера.
Трагичната съдба на християнските духовници разказва католическият седмичник „Темпи“ в статията си „Бараката на свещениците“.
Духовниците, попаднали в „Дахау“, са били депортирани от Германия, Австрия, Чехословакия, Полша, Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Италия. Режимът на Хитлер използвал различни причини за тяхното затваряне.
Германските свещеници най-често били обвинявани, че се противопоставят на нацистката правителствена програма за евтаназия.
Полските духовници били интернирани, защото принадлежали към славянския елит, а френските – за участие в антинацистката съпротива.
След неуспешни опити да предотврати тяхното депортиране Ватикана успял да издейства те да бъдат държани заедно в „Дахау“.
Така, когато през 1944 г. в лагера избухва епидемия от тиф, единствено свещениците влизат доброволно в бараките на агонизиращите концлагеристи. Те успели да дадат утеха на заболелите, като мнозина от тях намират смъртта си вследствие на заразата.
В „Дахау“ е извършено и единственото за онези условия тайно ръкополагане за свещеник на германския семинарист Карл Лайзнер, който бил на смъртно легло. Той бил ръкоположен от френския епископ на Клермон-Феран монсиньор Габриел Пиге. Епископът бил привърженик на маршал Петен – основател на пронацистката „Република Виши“, просъществувала във Франция от 1940 до 1944 г. Монсиньор Пиге бил депортиран в „Дахау“, защото помагал в спасяването на евреи.
По инициатива на трима папи – свети Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск, 56 от духовниците, загинали в „Дахау“, са обявени за блажени.
Лагерът „Дахау“ е един от 80 лагери, създадени от нацистите след подпалването на Райхстаха през 1933 г. Повече от 200 хил. души – политически опоненти, евреи, роми, хомосексуални, хора с увреждания, военнопленници – са попаднали там, а между 32 000 и 43 000 от тях са загинали до пристигането на американските войски през април 1945 г.
