Иран, Западът, една вдовица и купчина камъни

Преди ден иранските власти спряха изпълнението на смъртната присъда чрез пребиване с камъни на вдовицата Сакине Мохамади Аштиани и обявиха, че наказанието й ще бъде преразгледано.

В родината си 43-годишната Аштиани е преюбодейка и съучастница в убийство. Тя беше осъдена през 2006 г. след самопризнания.

На Запад на нея гледат като на олицетворение на нехуманните методи, прилагани от иранските власти.

Случаят предизвика

остра международна реакция

и обтегна още повече отношенията между Иран и Запада, отбелязва Ройтерс.

Европейският парламент (ЕП) прие преди ден с единодушие резолюция, с която призовава Иран да отмени присъдата на Аштиани. По повод гласуването няколко депутати си бяха сложили тениски с лика на вдовицата и надпис "Спасете Сакине".

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пък заяви в реч пред ЕП, че присъдата "е пример за неописуемо варварство".

Ватиканът каза, че действа по дипломатически път по "казуса Сакине". Говорител на Светия престол припомни, че Ватиканът е против смъртните присъди и нарече линчуването с камъни особено брутална форма това наказание.

Италианският дипломат номер едно Франко Фратини прикани иранските власти да проявят снизхождение по случая.

От Техеран обаче заявиха, че не допускат чуждестранна намеса в работата на съдилищата и призоваха света да не превръща присъдите за убийство и изневяра в проблем, свързан с човешките права.

В последните седмици в подкрепа на Сакине се обявиха учени, политици и интелектуалци, сред които бившата френско-колумбийска заложничка Ингрид Бетанкур, италианският писател Умберто Еко, Нобеловата лауреатка за мир Ширин Ебади, пожизнената сенаторка Рита Леви-Монталчини, биологът и вирусологът Люк Монтание, председател на фондация за изследвания и превенция на СПИН, Нобеловият лауреат за химия Герхард Ертл, Нобеловият лауреат за физика Клод Коен-Тануджи и др.

По време на кампанията в подкрепа на иранката дори се заформи

друг скандал,

в който беше замесено името на френската първа дама Карла Бруни. Тя подписа открито писмо на френски и чужди интелектуалци и творци в подкрепа на Сакине, а в отговор иранските власти се заровиха в миналото й, припомниха връзките й с женени мъже и я нарекоха проститутка, която разбива бракове.

Макар синът на Аштиани - Саджад Мохамади Аштиани, да отбеляза, че само мобилизирането на световната общественост може да я спаси,

това внимание й донесе и още страдания.

В началото на септември АФП съобщи, че Сакине е получила допълнителна присъда от 99 удара с камшик по обвинение в "пропагандиране на корупция и неприлично поведение". Причината - публикуването на нейна снимка в британски вестник.

На 28 август лондонският вестник "Таймс" публикува снимка на жена с открито лице, за която твърди, че е на Сакине Аштиани. Всъщност снимката не е на Аштиани, а на иранска "политическа активистка", която живее в Швеция.

"Жената на снимката категорично не е майка ми", заявил Саджад.

Майка ми е подложена на непрестанни разпити от иранското разузнаване, а досието по случая й е изчезнало, разказа ден по-рано Саджад в интервю за френския вестник "Либерасион".

От него става ясно, че Сакине знае за международната кампания за спасяването й и е щастлива от тази мобилизация. Всеки ден обаче тя е разпитвана от представители на иранското разузнаване, които я питат как така снимката й е разлепена из целия свят и кой е организирал мобилизацията в нейна подкрепа.

Саджад казва, че майка му взимала в затвора много медикаменти и антидепресанти и не преставала да се моли. Той самият, както и сестра му,

не са я виждали, откакто тя беше показана по телевизията и направи самопризнания за изневяра

и за съучастие в убийството на мъжа си. От тогава, според Саджад, Сакине била изолирана в отделна килия в затвора в град Табриз. Преди това тя била в килия с 15-20 затворнички.

Саджад потвърди, че майка му е била жената, направила признанията по телевизията. До този момент имаше съмнения, защото на екрана беше показана напълно забулена жена, която не можеше да бъде идентифицирана. Саджад обаче допълни, че

преди да направи признанията, майка му е била насилена.

Това той научил от адвоката й Хутан Киан, който пък го чул лично от съкилийнички на Сакине.

В интервюто Саджад разказва, че досието по "случая Сакине" е изчезнало от съда и не може да бъде открито и в родния град на иранката, Оску. Според Саджад това може би е част от план на правителството да подправи някои от документи и да добави в него елементи, които да оправдаят екзекуцията на Сакине.

В интервюто Саджад разказва, че адвокатът на Сакине е назначен служебно, след като предишният адвокат по делото беше принуден да потърси убежище в чужбина. И двамата адвокати обаче свършили много добра работа в защита на Сакине, споделя Саджад.