Глобален индекс на тероризма

Д�ж �жавите, пострадали най-много от тероризма от 2001 до 2011 г. включително, са Ирак, Пакистан и Афганистан.

На девета позиция в тази ужасяваща класация е Русия, въпреки изявленията на привържениците на Владимир Путин преди президентските избори, че лично той е допринесъл съществено за изкореняване на тероризма в Северен Кавказ, отбелязва MIGnews (mignews.com).

България е поставена в средата на класацията - на 81-во място.

Неправителствената организация Институт за икономика и мир (The Institute for Economics and Peace), известна с годишните класации "Глобален индекс на мира", представи за първи път своя "Глобален индекс на тероризма", съобщи MIGnews.

В изследването са анализирани данни за 158 държави от 2001 до 2011 г. включително, почерпени от Глобалната база данни за тероризма (Global Terrorism Database).

"Глобалният индекс на тероризма" обобщава променящите се тенденции в терористичната дейност с течение на времето, анализира нейните измерения с оглед на географското местоположение, методите на атака, групировките извършители, както и нейния национален контекст с оглед на икономическото развитие и управлението. В дадена страна индексът измерва нивото на терористична дейност по четири показатели: брой на терористичните актове, брой на жертвите, брой на ранените и равнище на материалните щети.

За десетте години, обхванати в изследването, само 31 страни не са се сблъсквали с проблемите на тероризма.

От 11 септември 2001 г. (атентатът на "Ал Кайда" в Ню Йорк) броят на терористичните актове всяка година се увеличава повече от четворно и достига своя връх през 2007 г., в разгара на войната в Ирак. Оттогава показателят на терористична дейност постепенно се снижава.

В Западна Европа равнището на смъртност от терористични актове се запазва 19 пъти по-високо, отколкото в САЩ, които често се смятат за главна мишена на терористите.

Според авторите на индекса САЩ страдат от терористични нападения по-малко, отколкото Западна Европа и Латинска Америка. Анализаторите са стигнали до извода, че бедността не е задължително "хранителна среда" на тероризма: страните с ниски доходи на населението са по-малко склонни към тероризъм, отколкото тези със средни доходи.

По-съществено влияние върху нивото на терористичните актове имат фактори като политическата нестабилност, враждата между различни социални групи и масовите нарушения на човешките права.