"Гардиън": Пет от шестте големи страни в ЕС искат радикални промени

Пет от шестте най-големи страни в ЕС, с изключение на Великобритания, призовават за радикални промени в европейската външна и отбранителна политика.

Те включват създаването на влиятелно ново паневропейско външно министерство, гласуване с мнозинство по въпроси от външната политика, за да се избегне британското вето, европейска армия и единен пазар за европейската отбранителна индустрия, пише "Гардиън".

Инициативата, в основата на която е Германия, е подкрепяна от 11 от 27-те страни в ЕС.

Тя е в съзвучие с неотдавнашните призиви, отправени в Берлин и Брюксел, за пряко избиран европейски президент и широки нови правомощия за Европейския парламент.

Предлага се и създаване на нова парламентарна подкамара за 17-те страни от еврозоната, което ще задълбочи разделението в ЕС.

Макар предложението за европейски въоръжени сили да не се подкрепя от всичките 11 страни, документът призовава за нова европейска полицейска организация, която да охранява външните граници на съюза, както и за обща европейска виза.

Документът от 12 страници, пълен с препоръки за политиката на съюза, е резултат от продължил девет месеца брейнсторминг за бъдещето на Европа, в който са участвали външните министри на 11-те страни начело с германския външен министър Гидо Вестервеле.

Документът ще предизвика големи спорове и ако бъде приет, ще засили натиска върху Великобритания да напусне ЕС, предупреждава "Гардиън".

Сред поддръжниците на инициативата са Германия, Франция, Италия, Испания и Полша - пет от шестте най-големи страни в ЕС.

Холандия, Белгия, Дания, Австрия, Португалия и Люксембург също са заявили подкрепата си.

Някои от препоръките са спорни като предложението европейските договори да могат да се променят чрез гласуване с мнозинство. Аргументът е, че постигането на консенсус в съюз от 27 или 28 страни е твърде бавен и тромав процес.

Освен твърдата съпротива на Великобритания, която може да наложи вето върху създаването на европейска армия и която отказва да участва в аспекти на външната политика, с които не е съгласна, предложенията може да предизвикат ожесточена война в Европейската комисия, защото ще лишат няколко дирекции от власт и ресурси и ще ги прехвърлят на относителното новата дипломатическа служба на ЕС, оглавявана от британката Катрин Аштън, прогнозира вестникът.

Документът иска значително преразглеждане на правомощията на Европейската служба за външна дейност до следващата година, настоява тя да бъде рационализирана и да поеме и въпросите на развитието, енергетиката, търговията и разширяването, които в момента са приоритет на други ресори.

Ако бъдат реализирани, тези промени ще доведат до създаване на европейско външно министерство с много по-голямо влияние, пише "Гардиън".