Н ай-големият проблем пред пазара на труда в България е демографската криза. В следващите години тя ще се засилва, и липсата на работна ръка ще бъде още по-силна и отсега.
Това каза Ирена Жотева, управляващ съдружник в HILL International BG. Неслучайно в нашия бизнес имаме понятия „преди“ и „след“ пандемията, защото тя промени из основи пазара на труда. Навлезе възможността за работа от вкъщи, т.нар. „хоум офис“, но навлязоха и безброй удари по компаниите, които в продължение на месеци нямаха нито един нов проект. При нас, например, за първи път от 20 години за месеци наред всичко беше спряно.
Разбира се, след това започна оптимизацията, т.е. преструктурирането на състава на компаниите, което засегна и България. През 2022 г. обявяването на войната в Украйна се отрази също много силно на бизнеса у нас – промяната в експорта и международните договори, инфлацията, промените в цените на електроенергията, ръста на заплатите. Ако трябва да обобщим, имаме периоди от по десет години, а в последните пет години промяната е като за две десетилетия, обобщи Жотева.
В момента липсата на хора е основният проблем пред почти всички компании в страната. Това е проблем, който все по-ясно ще излиза на преден план, категоричен е експертът. На въпрос дали се наблюдава тенденция за завръщане на българи от чужбина, Жотева коментира, че има такава тенденция. „Завръщат се и млади хора, завършили в чужбина, натрупали опит от 3 до 5 г., както и такива , които са по-зрели като възраст и като натрупан опит – те се връщат в България предимно да се грижат за родителите си тук. Най-трудно се връщат българи, заминали в чужбина и изградили живот там – например, имат жилища и деца, записани в местни училища. За съжаление, завръщането на определени групи българи на пазара на труда тук не е стабилно решение в дългосрочен план“, каза още експертът.
Истината е, че България много се разви по отношение на възнаграждения, социални придобивки и много други екстри за служителите – това също е една от причините българите да се върнат от чужбина. „Всеки българин зад граница е чужденец. Ако не си отишъл там още като ученик, почти никой не те приема като свой. Социалната среда в България е различна – ние сме много по-открити, много по-приятелски настроени в сравнение с други европейски страни. Като цяло стандартът на живот в България се е повишил, особено по отношение на среден и висш мениджмънт позиции и експертиза на хората, и затова се връщат. Цените у нас, разбира се, все още са достъпни за завръщащите се у нас“, казва още Жотева.
Данни към края на 2024 г. показват, че в България липсват поне 260 хиляди човека на пазара на труда, което е огромна цифра. Вероятно към края на тази година бройката ще се е увеличила.
„Липсва персонал, свързан с по-нискоквалифицирани дейности, например със средно или средно специално образование, защото това са липси основно в строителство, туризъм, логистични и транспортни центрове, почистващ персонал също, - тоест, работна ръка, която може да бъде вкарана от чужбина, защото у нас няма желаещи да работят това. И тук не става въпрос за пари, тъй като заплатите на тези хора са много добри, просто няма хора за тези дейности“, каза още Жотева. Разбира се, липсват и здравни работници и специалисти в образователната система, които са със съвсем друго образование, за момента не се вижда как ще бъде решен този проблем.
На пазара на труда и занапред ще се търсят две групи работници – тези, които са с ниска квалификация за професии, свързани с промишлеността – заварчици, складови работници, шлосери, хигиенисти, обслужващ персонал по хотелите особено в силните периоди; втората група са висококвалифицираните работници за професии, свързани с информационните технологии и разработването на продукти, зелена енергия, изкуствен интелект, здравни работници и педагози. Надявам се, че ще има нужда и от социални работници, защото се наблюдава засилен интерес към грижата за менталното здраве на хората, смята Жотева.
В световен мащаб икономиката страда – това е очевидно за всички. И в Европа, и в САЩ има промени, а в момента в България е затишие пред буря заради приемането на еврото от 1 януари догодина – но не знаем още точно каква ще бъде бурята, казва още Жотева.
Относно навлизането и разпространението на т.нар. „хоум офис“ работа, Жотева коментира, че при професии, в които е нужно съсредоточаване и завършване на определена работа – като IT-професии, консултанти, журналисти и редактори – този тип работа позволява отлично съвместяване и качествено свършена работа. „Но при производства, търговия на дребно, складови работници, например, няма как те да работят от вкъщи“, допълни специалистът.
Служителите, които работят от вкъщи, определено губят социални контакти и умения, каза Жотева, цитирана от Pariteni.bg.
Категорично поколението Z вече търси съвсем друг начин на работа, и това ясно проличава и на българския пазар на труда. „Нашата компания направи психологически профил на различни поколения – от родените след 1964 г. до около 2012 г., и то показа, че винаги поколенията търсят различни неща. Поколението Z започва да налага промени на пазара не само защото вече са поне 20% от него, а и защото са съвсем различни – със сигурност те имат възможност да работят 24 часа в деня, като сами избират конкретните часове, в които да го правят. Например, ако едно нещо трябва да бъде свършено до края на деня утре, за мен това значи 17.00 – 18.00 ч., докато за тях края на работния ден е в 23.59 ч. и могат онлайн да пратят каквото е необходимо.
Онлайн гъвкавите форми, дистанционната работа и хоум офисът за тях са изключително важни. Другото важно за тях е – те търсят смисъл. Когато искат да започнат работа някъде, те искат да знаят защо и как, каква е същината на работата, и дали тя ще им е интересна“, допълни експертът. Максимум една година издържа поколението Z на едно работно място, но пък искат да работят в компании с кауза – еко, рециклиране, опазване на природата за тях е много важно. И начинът им на комуникация е различен – живият контакт не е техният контакт, предпочитат да пишат, дори не искат да говорят и по телефона. Но са интелигентни и знаят много, защото могат да намерят всякакъв тип информация, въпреки че някои от тях дори не са работили с мишка, защото са свикнали с тъчскрийни, казва Ирена Жотева.
