„След падането на комунизма България укрепи система от демократични институции, като през 2004 г. се присъедини към НАТО, а през 2007 г. – към ЕС. Редица парламентарни, президентски и местни избори бяха проведени свободно, честно и без нарушения. Преди 2013 г., в продължение на едно десетилетие, страната се радваше на стабилни и пълномандатни правителства.
Въпреки тези успехи демократичните институции в България проявиха редица проблематични слабости",
се казва в частта за България на доклада „Страни в преход 2014“ на неправителствената организация „Фрийдъм хаус“.
Страната ни е посочена като една от държавите в постсъветското пространство, в които корупцията расте.
„Неефективността и подкупността в политическата система като цяло,
а в частност в съдебната система, все още са смятани за основните пречки пред борбата на страната срещу корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Общественото доверие в демократичните институции е ниско, а етническите малцинства се изправят пред дискриминация.
Събитията през 2013 г., включително назначението на заможен медиен магнат като директор на службата за национална сигурност, което породи мащабни протести, илюстрираха тези проблеми и
показаха близките връзки между политическите водачи и различни икономически интереси“,
се казва още в текста.
В доклада организацията определя рейтинга за демокрацията в България за 2014 година на ниво 3,25, което прави страната „полуконсолидирана“ демокрация.
Рейтингът е претърпял понижение спрямо 2013 г., когато оценката за състоянието на българската демокрация е била 3,18. Скалата е от 1 (най-добър резултат) до 7 (най-лош резултат).
За националното демократично управление организацията дава на България 3,75 пункта, а за изборния процес 2,25.
Оценката за гражданското общество е 2,25. Независимостта на медиите е оценена с 4, а местното демократично управление с 3.
На съдебната рамка и независимостта на съдебната система е даден рейтинг 3,25, а корупцията е оценена с 4,25.
В доклада „Фрийдъм хаус“ оценява общо 29 страни.
13 от тях са определени като демокрации, 6 – като страни в преход, а 10 като авторитарни режими. През последните 10 г. средният рейтинг за демокрацията в тези страни се е понижавал, като през 2013 г. 16 държави са били с понижена оценка, 5 – с по-добра, а при осем не са регистрирани промени.
Според текста през 2013 г. корупцията в Централна и Източна Европа се е увеличила, като в половината от 10-те оценявани страни от ЕС е отбелязано влошаване.
Повишение на корупцията е регистрирано в България, Чехия, Унгария, Полша и Словения.
Рейтингът на Унгария се е понижил за шеста поредна година, а страната се е приближила към нивото, при което може да изпадне от категорията на консолидираните демокрации.
Единствената страна от ЕС, която е регистрирала подобрение, е Румъния, където атмосферата се е успокоила след опита за импийчмънт на президента и политическото напрежение през 2012 г.
Докладът показва Русия като модел и „вдъхновение“ за политики, които потискат свободните институции в Евразия и които през последната година са извели региона до ново притеснително равнище на репресии, подчертава организацията.
Текстът отбелязва още, че
възпрепятстването на демократичното управление е доминираща тенденция
в Евразия и на Балканите, както и в посткомунистическите страни от Централна Европа, където и през миналата година клиентелизмът и корупцията са се запазили .
„Настоящата криза в Украйна насочва вниманието на света към острото идеологическо и политическо разделение между Европа, която действа съгласно демократични принципи, и Евразия“, се посочва в доклада.
„Всъщност разломната линия между тези два региона се задълбочава от много години, а отрицателното влияние на Русия върху управленските практики на нейните съседи се засилваше дълго преди нахлуването в Крим“, се казва в документа.
Според „Фрийдъм хаус“ правителствата в бивши съветски републики са се опитали да задушат демократичните институции чрез подкопаване на групите на гражданското общество и потискане на медиите.
Организацията посочва примери от Киргизстан, който по-рано тази година е предложил законопроект, забраняващ „хомосексуалната пропаганда“ по модела на съществуващото законодателство в Русия. Армения, Беларус, Грузия и Казахстан са обсъждали или предложили подобни закони.
Събитията през 2013 г. показват режима в Русия като ролеви модел за други авторитарни лидери, дори и в страни, в които властите вече превъзхождат руските си колеги в институционализирането на жестокостта и нетърпимостта“, заявява по този повод директорът на доклада Силвана Хабданк-Колашковска.
Въпреки това миналата година е донесла няколко положителни събития. Косово, Албания и Грузия получиха по-добри рейтинги благодарение на по-добре проведените избори и мирното предаване на властта.
„Най-окуражаващата тенденция през 2013 г. бе силният отговор на гражданското общество срещу репресивното или неадекватно управление”, посочва още Хабданк-Колашковска. „Гражданското общество надигна глас не само в Украйна, но и в Централна Европа, Киргизстан и в по-малка степен на Балканите“, обобщава тя.
криза, която тихо расте" />
