Франсоа Оланд е новият президент на Франция

Франсоа Оланд е новият президент на Франция след 17-годишно отсъствие на социалистите от Елисейския дворец. Той спечели срещу Никола Саркози с резултат 51,62 процента от гласовете на избирателите, сочат окончателните резултати от втория тур.

Досегашният президент Саркози призна загубата и поздрави съперника си Франсоа Оланд. "Франция има нов президент на Републиката. Френският народ направи избора си, това е демократичен, републикански избор. Франсоа Оланд е новият президент на Франция и трябва да бъде уважаван", заяви Саркози пред свои привърженици в Париж.

"Току-що разговарях с него по телефона, пожелавам му успех сред изпитанията", добави той. "Аз нося цялата отговорност за тази загуба", заяви Саркози, на което привържениците му реагираха с викове "Не!"

"Борих се въз основа на ценността на отговорността и не съм човек, който не поема отговорността си", подчерта Саркози.

След приключването на изборния ден според института Се Ес А (ISA) Оланд получава 51,8%, според "Ипсос" (Ipsos) - 51,9%, а според Те Ен Ес Софрес (TNS Sofres) - 52%.

Никола Саркози спомена, че ще има "различен ангажимент" в бъдеще, намеквайки за оттегляне от политическия живот. "Започва нова епоха, в която ще остана един от вас и ще можете да разчитате на мен за защитаването на вашите идеи и убеждения, но мястото ми вече няма да може да е същото. Ангажиментът ми вече ще е различен", заяви той. И потвърди, че няма да води десницата на парламентарните избори на 10 и 17 юни.

Още през март Саркози предупреди, че в случай на поражение в президентските избори, ще напусне политическия живот, припомня АФП.

"Това е много голямо щастие, което слага край на 17 години управление на десницата в Елисейския дворец", изрази задоволство говорителят на Социалистическата партия Беноа Армон.

57-годишният Оланд става вторият президент социалист на Франция от създаването на Петата република през 1958 г. след Франсоа Митеран (1981-1995 г.).

Никола Саркози пък вече е вторият президент, който не печели втори мандат след десния Валери Жискар д'Естен през 1981 г.

Избирателната активност на втория тур е била между 80 и 82 процента, малко по-висока от тази на първия тур на 22 април, но по-ниска от тази на втория тур на президентските избори през 2007 г.

Оланд гласува в град Тюл в Централна Франция, където е бил кмет, а президентът Никола Саркози, който се бореше за втори мандат - в един от богаташките квартали на Париж, в който живее. И двамата бяха приветствани пред секциите от свои привърженици.

"Този ден при всяко положение ще влезе в историята на Франция", заяви усмихнат Оланд, придружен от спътницата си в живота, журналистката от сп. "Пари мач" Валери Трирвильор. Това ще е дълъг ден и от французите зависи да решат дали ще е хубав, каза Оланд.

Саркози гласува в секция, разположена в училище в 16-ти район на Париж, също придружен от съпругата си, бившата манекенка и певица Карла Бруни-Саркози. Очакваше го и огромна армия журналисти и оператори, но той предпочете да запази мълчание и да отговаря на всички въпроси само с усмивка.

Като дете Оланд казвал на майка си, че иска един ден да стане президент. Завършил е престижния Национален университет по администрация. Депутат е в Националното събрание, но не е участвал в нито едно правителство.

Едно от първите неща, които обеща да направи Франсоа Оланд, след като бъде избран за държавен глава, е да положи основите на нов френско-германски консенсус относно икономическия растеж и да намали страховете, че между Париж и Берлин ще настъпи разрив в отношенията.

Оланд ще направи това по време на първото си пътуване до Берлин като държавен глава обяви негов близък сътрудник. Оланд е заявил, че ще се срещне с канцлерката Ангела Меркел, за да положи началото на лична връзка с нея, като изглади идеологическите различия помежду им.

По време на предизборната кампания Меркел обаче негласно подкрепяше Саркози.

Според Пиер Московиси, ръководещ кампанията на Оланд, пътуването до Берлин ще бъде символично и ще покаже, че френско-германските отношения си остават непокътнати. То щяло да позволи на Оланд бързо да "внуши" на Меркел идеите си в подкрепа на икономическия растеж.