Планът за връщането на Париж и Берлин в центъра на Европейския съюз обхваща отбраната, имиграцията, нова индустриална политика и кампания за отслабване на контрола, който според тези две страни има Великобритания над Европейската комисия.
Обновената френско-германска ос
може да включи постоянно назначаване на министри от едната страна в правителството на другата.
Инициативата щяла да се възползва от ситуацията във Великобритания, където позициите на премиера Гордън Браун са отслабени, а вниманието му е отвлечено от общите избори догодина и от решението на консерваторите да напуснат основната десноцентристка групировка в Европа - Европейска народна партия, посочва "Таймс".
Париж и Берлин, връщайки се към старата идея за Европа на две скорости, целят създаването на отделен щаб за европейска отбрана и на индустриални лидери. Великобритания не иска нито едното от двете.
Планът, вече доста напреднал, щял да бъде представен след повторния референдум в Ирландия за Лисабонския договор тази седмица, независимо дали резултатът е "да" или "не".
Жертва на сделката, договаряна тайно с участието на всички ключови министерства от пролетта, вероятно ще стане френско-германската подкрепа за Тони Блеър като първи президент на ЕС, твърдят дипломати.
Постът се създава, ако Лисабонският договор бъде ратифициран. Сред алтернативите са Фелипе Гонсалес, социалистът - бивш министър-председател на Испания, и Жан-Клод Юнкер, дългогодишен пример на Люксембург.
"Тони Блеър е човек на миналото, а Великобритания вече не е модел",
казал френски дипломат.
Инициативата също ще означава и символичната поява на германски канцлер за първи път под Триумфалната арка на следващото честване на Деня на примирието.
Новият френско-германски пакт, подкрепян по-въодушевено от Саркози, отколкото от Меркел, ще създаде и нов авангард в ЕС, но не означава връщане към федералните мечти, настояват френски дипломати. Преизбирането на Меркел разчистило пътя за споразумението.
Новото партньорство можело да бъде подпечатано на 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена следващия месец. Ако Ирландия гласува "да", въпросът нямало да бъде толкова спешен и лансирането на проекта можело да стане догодина.
Контраофанзивата на "стара Европа" е продукт на глобалната финансова криза и на разочарованието на Саркози от неуспеха му да изкове ново партньорство с Великобритания.
Отхвърлянето от американския президент Барак Обама на авансите на френския президент вбесило Саркози и още повече го отчуждило от "англосаксонците", които той обвинява за кризата. Връщането на Франция във военната структура на НАТО миналата година увеличило германското доверие към Париж.
Йошка Фишер, бивш германски външен министър, твърди, че френско-германската ос е трябвало да се сбъдне независимо от съдбата на Лисабонския договор.
"Гравитационният център на Европа може да бъдат само Париж и Берлин.
еликобритания сама избра да стои на ръба. Италия си е Италия. Полша има още да се учи. Испания е затънала в дълбока криза", заяви той за "Монд" миналата седмица.
Перспективата Великобритания да избере евроскептично консервативно правителство според слуховете премахнала и последните френски колебания и Саркози погребал разногласията си с Меркел, помрачили първите 18 месеца от президентството му.
Той назначи с служители германофили, като Брюно льо Мер, новия говорещ немски министър на селското стопанство, който получи задачата да сключи сделка по разходите за Общата аграрна политика.
Саркози и Меркел намериха допирни точки след кризата от 2008 г., като заедно се противопоставиха на Лондон и Вашингтон за банкерските заплати и данъчните убежища.
"Има обща воля в Париж и Берлин да скъсат с ултралиберализма на брюкселската Комисия, попаднала в ръцете на англичаните. Бъдещето отново е фокусирано върху икономиката, регулирана от държавите", писа бизнес вестникът "Лез Еко".
През последните няколко дни берлинските политици и журналисти се чудеха защо Гидо Вестервеле, сочен за нов външен министър и вицеканцлер на Ангела Меркел, беше толкова груб с британски репортер на встъпителната си пресконференция, пише в друга публикация Роджър Бойе.
"Тук е Германия", отсече Вестервеле,
"така че говорим на немски". Негов съпартиец от Свободните демократи - новодошлите в германското правителство, приписа рязката му реакция на нервност. Работата обаче е по-дълбока.
Тонът спрямо британците се е втвърдил, Великобритания е маргинализирана. Германските социалдемократи току-що бяха разгромени, германците очакват същата съдба да сполети Новите лейбъристи.
Говори се, че правителството ще изповядва германска версия на "прогресивния консерватизъм", който предвижда жизнен Европейски съюз, воден от центъра, а не от периферията на континента.
Всеки, който иска дял в ръководството на ЕС, трябва да играе по правилата, определени от французите и германците.
Официални лица в Германия твърдят, че това е сделка от типа "инклузив", под което разбират следното: Лисабонският договор е основата за бъдещето на ЕС. Ако си против него, ще бъдеш отстранен, твърди авторът.
Източник: "Таймс" / Превод БТА
Последвайте ни
