В ъншните министри на ЕС одобриха започването на военноморска мисия за борба срещу трафика на мигранти в Средиземно море, предадоха Ройтерс и АФП.
На първо време тя ще се свежда до увеличено наблюдение на каналджийските мрежи, които прекарват хиляди души в опасни пътувания от Либия към Европа.
Първото дислоциране на кораби, подводници, самолети и дронове се очаква след седмица.
Военноморската мисия ще действа в международни води и в международното въздушно пространство, докато ЕС си издейства в Съвета за сигурност на ООН резолюция в подкрепа на европейските усилия, както и разрешение от либийските власти да може да се действа срещу трафикантите и на либийска територия.
Върховният представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини обясни, че тази първа фаза от военноморската операция не изисква разрешение от Съвета за сигурност на ООН въпреки несъгласието на либийските лидери.
Тази фаза ще обхваща събирането на информация и патрулирането навътре в морето
с цел разкриване и наблюдение на мрежите за трафик на бежанци, заяви Могерини.
Целта на операцията ни не са мигрантите. Целта са онези, които правят пари от живота на мигрантите и много често от тяхната смърт, добави Могерини.
ЕС иска да разбие бизнесмодела на трафикантите, като унищожи техните кораби, добави Могерини.
„Впечатлена съм от единодушието и скоростта, с която успяхме да стигнем до това. Обсъдихме въпроса и с различни партньори от Либия, но процесът е свързан с подобряването на политическия диалог там. Във всеки случай ние можем да започнем нашата военноморска операция, защото има неща, които имаме право да извършваме в международни води още сега, без резолюция на ООН (...) Това може би е първият път, в който Европейският съюз реагира на проблема с миграцията толкова сериозно и по такъв бърз начин, единодушно и в пълно съгласие. Бих казала, че това е знак, че Европейският съюз се опитва да обърне страницата“, каза тя.
България ще участва в мисията с един щабен офицер, съобщи БНР.
Външните министри на ЕС също така, очаквано,
удължиха срока на икономическите санкции срещу Русия
заради намесата ѝ в Украйна с шест месеца – до края на януари 2016 г.
Санкциите засягат цели отрасли от руската икономика, включително банковото дело, отбраната и петрола, които не могат да се финансират от европейските пазари. Сегашното им действие изтичаше в края на юли.
Днес те бяха удължени „докато Русия изпълни задълженията си, произтичащи от минските споразумения“ за прекратяването на огъня в Украйна, заяви британският външен министър Филип Хамънд.
Русия ще отвърне на решението на ЕС да удължи срока на санкциите въз основа на принципа за взаимност,
заяви пред журналисти говорителят на Кремъл – Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. „Неведнъж сме казвали: в размяната на санкции принципът за взаимност е основа на нашия подход“, изтъкна той. „Русия не бе инициаторът, но в случая, доколкото (режимът на санкции) се удължава, ще действаме въз основа на принципа за взаимност“, добави той.
Русия смята тези санкции за необосновани и незаконни; те ощетяват не само интересите на стопанските субекти от федерацията, но „и на самите тези страни, т. е. интересите на данъкоплатците в европейските държави“, изтъкна Песков.
Миналата седмица той коментира, че „принципът на реципрочност“ може да означава, че Русия ще удължи контрасанкциите си, включващи забрана върху вноса на западни храни.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства решението на Съвета на ЕС за удължаване на санкциите срещу Русия. „Това е добро решение и съдържа посланието, че когато дадена държава извърши незаконни действия в разрез с международното право, има последствия. Рано или късно това ще доведе до промяна в поведението на Русия, Москва ще започне отново да сътрудничи“, заяви Столтенберг на пресконференция.
