Лидерите на ЕС не успяха да договорят конкретна сума за финансиране на европейския фонд в помощ на борбата на развиващите се страни с изменението на климата, предаде Асошиейтед прес, цитирайки пожелал анонимност дипломат от ЕС.
Те ще се консултират с националните си правителства каква сума да предложат и ще продължат обсъжданията в рамките на Европейския съвет в Брюксел.
Сумата, която е поставена за цел, е 6 млрд. евро,
посочва Франс прес.
2 млрд. евро годишно (около 3 млрд. долара) са необходими за т.нар. средства за бърз старт, които да се изплащат ежегодно от 2010 до 2012 г.
След това ще последват още средно-и дългосрочни помощи.
Страните от ЕС вече предложиха 100 млн. евро годишно да бъдат дадени на бедните страни до 2020 г за борба с покачващото се морско равнище, обезлесяването и други проблеми, свързани с климатичните промени.
На срещата на върха западноевропейските страни членки на съюза се опитаха да убедят източноевропейските си партньори в необходимостта от създаването на единен фронт срещу изменението на климата чрез фонда за подпомагане на развиващите се страни, посочва Асошиейтед прес.
Страните от Източна Европа обаче не са склонни
да участват в скъпо струващи инициативи за намаляване на емисиите на парникови газове и да допринесат за финансирането на фонда, отбелязва агенцията.
Дори по-малките вноски могат да бъдат ясен знак, че всички европейски страни искат да участват в инициативата за климата, посочи шведският министър по европейските въпроси Сесилия Малмстрьом.
Според цитирани от ДПА дипломати Германия се е ангажирала да поеме най-голямата единична вноска на държава членка на ЕС във фонда за изменението на климата.
До момента най-голям принос за финансирането на фонда имаше Великобритания с 883 млн. евро.
ЕС е смятан за световен лидер в борбата с изменението на климата.
Преди две години
Брюксел пое ангажимента до 2020 г. да намали с 20% емисиите на парникови газове
в сравнение с нивото на емисиите през 90-те години.
Американският милиардер Джордж Сорос предложи в Копенхаген план, според който трябва да бъдат отделени 100 млрд. долара, за да се помогне на бедните страни да се адаптират към последиците от глобалното затопляне.
Той добави, че знае как да бъдат намерени тези 100 милиарда.
Правителствата на развитите страни са възприели неправилната идея, че средствата трябва да се отпуснат от националните бюджети, но това не е така, подчерта Сорос.
Според него "тези средства са в
резервните сметки и в трезора на Международния валутен фонд"
Идеята му е част от ресурсите на МВФ да бъдат насочени към финансиране на проекти в областта на "чистата" енергия в развиващите се страни.
"Става дума за сума от порядъка на 100 млрд. долара... Тези пари могат да превърнат провала на конференцията в Копенхаген в успех", изтъкна Сорос.
Франс прес припомня, че през септември МВФ предостави на своите членове специални права на тираж (паричната единица на фонда) на обща стойност 300 млрд. долара.
Повече от половината от тези средства са били предоставени на 15-те най-големи икономики в света, където те остават практически неизползвани.
"Предлагам развитите икономики да отделят еквивалента на 100 милиарда долара от намиращите се на тяхно разположение специални права на тираж... Тази сума трябва да се предостави за период от 25 години на развиващите се държави", подчерта Сорос.
Той добави, че "това е проста и практична идея, която не е без прецедент" давайки пример с Франция и Великобритания, които вече са отделили по един милиард долара в специални права на тираж за фонд, предназначен за бедните страни.
Сорос обвини богатите държави, че
им липсва политическата воля
да предприемат такава стъпка. Той изрази и мнението, че планът му трудно може да бъде реализиран, тъй като "за него е нужно одобрението на американските конгресмени".
