П редседателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер иска да премахне мисията на „тройката“ от международни кредитори, които управляват спасителния план за Гърция, съобщи Ройтерс, като се позова на германския в. „Ханделсблат“.
Трябва бързо да намерим алтернатива, заявили неназовани източници на изданието.
Според германски правителствени източници Берлин също е готов за реформиране на договореностите между Гърция и „тройката“, включваща ЕК, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), и определяне на по-общи икономически цели.
Според „Ханделсблат“ обаче това би било възможно
само ако Гърция приеме, че е необходимо да се придържа към договорения преди това курс на реформи и икономии.
Новото гръцко правителство на премиера Алексис Ципрас казва, че иска да сложи край на спасителното споразумение и че няма да преговаря с инспекторите на „тройката“ в Атина.
То посочва, че иска да преговаря пряко с европейските власти и МВФ за ново споразумение, което да позволи намаляване на гръцкия дълг.
Юнкер, който трябва да се срещне с Ципрас в Брюксел в сряда, казва, че
не е готов да приеме каквото и да е директно отписване на гръцкия дълг,
отбелязва Ройтерс.
Европейската комисия засега официално не коментира информацията за намерението да бъде разформирована „тройката“.
Ние видяхме тези информации в медиите, но засега не ги коментираме, съобщиха в пресслужбата на Европейската комисия.
Европейски източник обаче съобщил, че въпросът за премахването на „тройката“ международни кредитори за Гърция може да бъде разгледан още тази седмица.
„Тройката“ се асоциира в Гърция с много лишения,
които гърците понесоха през тези три години. В тази връзка форматът може да бъде заменен с нов режим на макрофинансов диалог с Атина, но само ако те Гърция продължи курса на бюджетни икономии и структурни реформи, заяви дипломатът.
Тази възможност се обсъжда, подчерта той. По този начин Европейската комисия възнамерява да предложи на новото правителство на Гърция символична отстъпка, която ще може да бъде поднесена на гръцките избиратели като победа над Брюксел срещу фактическо запазване на предишната политика на строги икономии и отказ от страна на СИРИЗА от искането да бъде отписана част от гръцкия дълг, посочва ТАСС.
Започвайки от 2010 г. „тройката“ международни кредитори предостави на Гърция
две програми за макрофинансова помощ с общ обем около 240 млрд. евро
срещу строги бюджетни ограничения. Значителна част от тези заеми отиде за обслужване на външния дълг на Гърция, който в резултат от това само нараства и достигна 412 млрд. евро в края на 2014 г. на фона на катастрофално сриване на икономиката.
Отписването на част от дълга би могло да бъде спасение за Гърция, но водещи страни в ЕС, и предимно Германия, не могат да се решат на тази стъпка, опасявайки се, че кредитиращите Гърция европейски банки няма да издържат загубата на вложените в гръцката икономика средства, което може да предизвика нова криза на европейската финансова система и единната европейска валута.
Гръцката икономика не би могла да се възстанови бързо,
ако „тройката“ не приеме отстъпки по въпроса за дълга на Атина,
коментира американският президент Барак Обама в интервю за телевизия Си Ен Ен.
„Не може да продължава да се оказва натиск върху страна, чиято икономика е в състояние на депресия. Рано или късно е необходимо да се предложи стратегия за икономически растеж, така че страната да може да започне да изплаща дълга, за да се понижи дефицитът“, каза Обама.
Според него гръцката икономика „остро се нуждае“ от реформа, но в условия на криза е трудно да се осъществят радикални промени.
Той изрази надежда, че Гърция в крайна сметка ще успее да се договори с кредиторите и ще остане в еврозоната. По думите му обаче за тази цел е необходимо „всички страни да се съгласят на компромис“.
