Победата на радикалната левица СИРИЗА на предсрочните парламентарни избори в Гърция е сред водещите теми на западните медии днес.
„Гръцкият вот залага нов сблъсък в Европа“,
е заглавието на в. „Уолстрийт джърнъл“. Гръцките гласоподаватели дадоха властта на радикална лява партия – това е народен бунт срещу горчивото икономическо лекарство, което Гърция преглъща от пет години и порицание за европейските страни, които го предписаха, пише вестникът. Победата на СИРИЗА бележи изумително разбъркване на политическия ред в Европа, който преди десетилетия се намести в ортодоксален центризъм, докато мнозина в СИРИЗА се определят като марксисти. Тази победа дава дързост на други радикални партии, от крайнодесния Национален фронт във Франция до новосформираната лява партия „Подемос“ в Испания, и засилва Гърция към челен сблъсък с Германия и другите ѝ спасители от еврозоната, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.
След пет години непрекъснато затягане на коланите гърците казаха „Стига“. Сега въпросът е как другите страни от еврозоната ще реагират на победата на противопоставящата се на бюджетните икономии партия СИРИЗА и нейния лидер и вероятен следващ гръцки премиер Алексис Ципрас, пише агенция Блумбърг.
Според цитирания от Блумбърг преподавател по политология от Йейлския университет Статис Каливас, най-положителният сценарий би бил Ципрас „да получи няколко моркова“, тоест да подпише нов финансов спасителен план под друго название и да накара партията си да го приеме. В този случай, който според Каливас все пак е малко вероятен, Ципрас ще се превърне в социалдемократ, ще реформира Гърция и ще доминира в политиката ѝ в следващите 10-15 години. Според Каливас
най-вероятният сценарий
обаче е Ципрас да успее да състави коалиция, която ще я кара криво-ляво без определен план, може би възползвайки се от подобрените икономически перспективи.
Ако Ципрас се опита да договори някакъв компромис, партията може да се разцепи, което ще значи, че ще му е нужна подкрепа от други депутати, за да остане на поста си.
Новият гръцки лидер може да разбере по трудния начин, че преговорите с ЕС не са задушевното празненство, което е очаквал, казва Каливас. Дори ако Ципрас се опита да постигне някаква сделка, не е сигурно, че партията му ще го последва, пише Блумбърг.
„Гърците категорично отхвърлят бюджетните икономии, избират СИРИЗА в исторически вот“, е заглавието на в. „Вашингтон пост“. Ципрас, който е вероятният следващ премиер, води предизборната си кампания с
приповдигната, но не особено реалистична платформа
за съживяване на пострадалата икономика на Гърция чрез увеличаване на държавните стимули. Той обеща да върне на работа съкратените работници, да повиши минималната заплата, да разшири достъпа до здравното осигуряване и да осигури електроподаване на домакинства, които не могат да си го позволят. Тези обещания отекнаха могъщо в страна, където една трета от населението живее на прага на бедността или под него след години на съкращения и рецесия. Избирането на
първото ляво радикално правителство в историята на Европейския съюз
обаче е ярко предизвикателство за международните кредитори, които отпуснаха на Гърция финансова помощ от 284 млрд. долара при условие страната да ограничи раздутите си държавни разходи, отбелязва „Вашингтон пост“.
„Гърците издигнаха на власт врагове на бюджетните икономии“, е заглавието на в. „Ню Йорк таймс“. Победата на СИРИЗА е повратен момент в Европа. Дълготрайният икономически спад породи популистки реакции от Франция до Испания и Италия. Все повече избиратели отхвърлят политиките, които изискват жертви за покриване на исканията на кредиторите, но не са осигурили повече работни места и благоденствие. СИРИЗА става първата противопоставяща се на бюджетните икономии партия, която идва на власт в страна от еврозоната и разбива двупартийния модел, който господстваше в гръцката политика от четири десетилетия, отбелязва вестникът.
„Гърците дадоха шокираща победа на противопоставящата се бюджетните икономии СИРИЗА“, е заглавието на британския в. „Дейли телеграф“. Вестникът отбелязва, че партията
СИРИЗА е разнороден сбор от комунисти, маоисти и социалисти
и иска да отмени политиката на бюджетни икономии и да анулира голяма част от дълга на Гърция, който е в размер 320 млрд. евро – над 175% от БВП, или по близо 30 хил. евро на всеки гръцки гражданин. Ако тези заплахи се изпълнят, членството на Гърция в еврозоната може да се постави под въпрос, отбелязва „Дейли телеграф“.
„Дали лидерът на СИРИЗА Ципрас ще се окаже Лула или Чавес?“, пита в заглавие британският икономически ежедневник „Файненшъл таймс“. Според авторът на коментара Тони Барбър Ципрас водеше предизборната си кампания като радикал, но е възможно да управлява като прагматик. Главният въпрос, на който все още не може да се даде окончателен отговор, е
дали Ципрас ще се окаже умерен като започне да управлява и ще е склонен да сключва сделки с кредиторите
на Гърция. В продължение на три години той звучеше понякога като починалия популистки президент на Венецуела Уго Чавес, а друг път като бившия президент на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва, който след като дойде на власт управляваше като реформатор, а не като ляв радикал, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Други два британски вестника – „Гардиън“ и „Индипендънт“, също пишат в заглавие, че победата на СИРИЗА засилва Гърция към челен сблъсък с ЕС. Според „Гардиън" макар и широко прогнозирана, победата на лидера на СИРИЗА Ципрас шокира със своите мащаби и последици. Еднопартийните мнозинства са много редки в парламентарните системи в Европа в днешно време и през последните години са се случвали само в Унгария и Словакия под властта на авторитарни лидери от десницата и левицата. За млада партия като СИРИЗА, която досега не е била изпробвана във властта, победата подчертава
как пет години строги фискални мерки в Европа преобърнаха политиката с главата надолу,
отбелязва „Гардиън“.
Гърция остава натоварена с дълг от 240 млрд. евро, който не е способна да върне, но трябва да продължи да обслужва, пише в. „Индипендънт“. Продължителните бюджетни съкращения и данъчни увеличения правят невъзможно Гърция да избегне тежка рецесия въпреки незначителни подобрения миналата година. Ципрас казва, че не иска Гърция да излезе от ЕС или от еврозоната и нито един от тези два варианта не е популярен в Гърция. ЕС пък няма да иска облекчаване на бюджетните икономии в Гърция, защото това би се отразило на силно задлъжнели страни като Италия, Испания и Франция. Гръцкият бунт срещу икономическите господари от ЕС може да доведе до продължителна икономическа обсада, тъй като СИРИЗА се стреми да договори нови условия за финансов спасителен план, а
ЕС чака свършването на финансовите ресурси да принуди Гърция да спазва съществуващите споразумения,
отбелязва „Индипендънт“.
Според сп. „Шпигел“ изборния резултат „може спокойно да бъде признат като катастрофален“. Изданието чертае сценарий, според който „Атина вече не спазва ангажиментите си за реформи и когато парите свършат, Ципрас едностранно спира да обслужва дълга на Гърция, ЕЦБ отказва да рефинансира гръцките банки, страната отново изпада в криза и принудително върви към излизане от еврозоната“, Все пак, германското списание коментира, че може вчерашната дата да влезе в историята като начало на политическото възраждане на Гърция и Ципрас да има наистина куража да сложи ред в отношенията с корабните магнати и медиите... Вероятно Ципрас е доста мъдър, за да не прибягва към едностранни действия за дълга, а да търси решение чрез консултации с кредиторите, посочва „Шпигел“.
В. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ пише, че „сега Ципрас има избор“, като поставя въпроса дали лидерът на СИРИЗА „ще стигне до компромис с тройката международни кредитори или ще рискува да изложи на фалит страната“.
Дойче веле цитира представители на германските Християндемократически съюз и Християнсоциален съюз, които оценяват изборите като „лош ден за Гърция и еврото“. За разлика от тях, участващите в правителствената коалиция социалдемократи са на мнение, че е
„грешка да се коментира изборния резултат в Гърция от германска или европейска гледна точка“.
„ЕС, Европа, трябва да си сътрудничи с всяко гръцко правителство, но договореностите са валидни също за всяко правителство“, подчертават социалдемократите. Германските зелени се изказват за „социално справедливи промени“ в спасителната програма за Гърция.
