К огато великите империи се рушат, те го правят с плашеща скорост, пише Джеръми Уорнъл в коментар за английския в. „Дейли Телеграф“ (Telegraph). Така беше със Съветския съюз, който през 70-те години на миналия век беше на върха на могъществото си и само след 20 години от страната не остана нищо.
„Историческите паралели не дават отговор на въпросите от съвременността, но за разлика от министъра на външните работи, аз не бих се захванал да сравнявам Евросъюза и СССР – те имат напълно различни исторически корени и се различават толкова силно, както, например, Китай и Съединените щати“, пише Уорнър.
Само че
тези, които не се учат от грешките в историята, са обречени да ги повтарят.
Англичаните, критикуващи ЕС, правят това без разбиране на неговата историческа мисия, цел на създаването му и произхода му. Но през 60-те години на миналия век същото говореха за тези, които предричаха краха на СССР.
Защо този велик експеримент по внедряване на марксиската идеология се провали така бързо? Редица историци смятат, че основната причина за разпадането му се е оказала неспособността към преобразуване, а също така манталитетът на лидерите, които не разбирали необходимостта от реформи, докато не станало прекалено късно.
Не че съвсем не е имало реформи – те започнали с Хрушчов, но били ограничени, лошо планирани и неефективни.
Отново не искам прекалено много да наблягам на историческите паралели, но
неспособността на СССР да се приспособява към промените днес като че ли се възпроизвежда от поведението на лидерите на Евросъюза
– в тяхната упоритост и нежелание да се вслушват в критиката.
Изглеждаше, че когато от ЕС излиза втората по големина икономика, когато четвъртата по големина икономика на Италия избира популистко правителство, когато президентът на Франция, страната с третата по големина икономика, казва, че никога няма да проведе референдум за излизане защото знае неговия резултат, когато източните граници се плъзгат обратно към авторитаризъм, всичко трябва да стане разбираемо.
Но не, всичко това се разглежда не като следствие от системни грешки, а като моментни проблеми, за които са виновни само местните правителства.
Както ние днес добре разбираме, в основата на европейските проблеми лежи високата степен на централизация на съюза и необходимата за това икономическа и фискална интеграция. Не искам да правя категорични паралели, но
в някаква степен проблемът с еврото е същият проблем, който изпитваше СССР поради своята централизирана планова икономика.
Еврото е същата конструкция, която се налага на всички нации без да се отчитат техните потребности и приоритети. Лидерите на Евросъюза не искат да бъдат сравнявани със съветските апаратчици, само че те биха могли да се научат на някои неща от този грандиозен експеримент в управлението „отгоре надолу“, заключава авторът.
Реджеп Ердоган: Наближава краят на ЕС
Хейг: Мечтата на Путин е да преначертае Европа
ЕС заплашен от смърт, ако не реши проблема с миграцията
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
