България, Латвия, Литва и Естония, които са най-бедните страни в ЕС, ще бъдат най-големите нетни получатели от бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. като процент от Брутния национален доход.
Това коментира на пресконференция еврокомисарят по бюджета и финансовото планиране Януш Левандовски.
В отговор на въпрос кои са най-големите печеливши от проекта на Европейската комисия за бюджет за следващата финансова програма на Общността, Левандовски коментира, че бюджетът не обособява много победители и много победени.
Това е въпрос на баланс и мисля, че сме го постигнали, добави той.
Посочените четири държави са големите победители в този бюджет, но така си гарантираме баланса и 7-годишен икономически мир в Европа, коментира комисарят.
България ще може да разчита на 10-15% повече пари от еврофондовете след 2014 г.,
коментира тази сутрин пред БНР комисар Кристалина Георгиева. "Ще бъде изключително важно в следващите 18 месеца, когато вървят преговорите по бюджета, ние да докажем своята готовност да усвояваме фондове, така че тези предварителни цифри, които са записани в предложението на Комисията, да се превърнат в реалност", посочи Георгиева.
Комисията предлага и по-бързо изравняване на земеделските субсидии в старите и новите страни-членки, което според Кристалина Георгиева може да увеличи преките плащания за селските стопани у нас със 70%.
30% от субсидията обаче ще им бъде отпускана само при условие че развиват екоземеделие.
Въпреки искането на Великобритания, Германия и Франция за замразяване на евробюджета от 2014 до 2020 г., Еврокомисията предложи той да бъде увеличен с 5%.
Европейската комисия представи предложенията си за бюджета на ЕС
през периода 2014-2020 г. В тях се предвижда въвеждането на "модернизиран" данък добавена стойност на ниво ЕС (част от който директно да отива в бюджета на съюза), а също и въвеждането на данък върху финансовите транзакции.
В предложенията, разпространени от Комисията, се отбелязва, че така ще отпадне практиката за удържане на част от събирания ДДС от националните власти.
Комисията се надява по този начин да осигури директното събиране на около 40% от парите за общоевропейския бюджет, а делът на преките вноски на държавите членки, които сега са около 75% от него, да спадне до 1/3.
При общ бюджет от над 972 млрд. евро за шест години, за насърчаване на образованието ЕК предвижда 15,2 млрд. евро.
По стратегията "Хоризонт 2020" за проучвания са предвидени 80 млрд. евро, които да помогнат за постигането на водеща позиция в областта на конкурентоспособността и за разкриването на нови работни места.
По новата програма "Да свържем Европа" (Connecting Europe) се предвиждат общо 50 млрд. евро, които ще бъдат насочени за трансгранични проекти в областта на инфраструктурата, енергийните връзки, технологиите.
За регионална политика, осигуряваща растеж, са предвидени 376 млрд. евро.
За продължаването на общата селскостопанска политика се предлага бюджет от 371,72 млрд. евро.
Според разпространените данни най-ограничени са бюджетите за борба с престъпленията и тероризма (4,1 млрд. евро) и по политиките за предоставянето на убежище и миграцията - 3,4 млрд. евро.
