Брайвик иска смъртна присъда или пълно оневиняване

Терористът Андерш Беринг Брайвик, който е съден за избиването на 77 души в Норвегия, обяви днес, че логическото наказание в неговия случай е смъртна присъда или пълно оневиняване.

Според Брайвик максималната присъда, която може да получи според норвежкия наказателен кодекс - 21 години затвор - е "жалка".

Брайвик отказа да даде информация за контактите си с други националисти, с които твърди, че е основал "Рицарите тамплиери" - тайнствената организация, към която заявява, че принадлежи.

"Не искам да говоря за това", отвърна очевидно раздразненият, според АП, Брайвик на настоятелните питания на прокурорката по делото Инга Бейер Енгх.

Обвинението настоява, че подобна организация не съществува "поне по начина, по който я описва Брайвик". Той обаче е категоричен, че има такава група, и твърди, че полицията не разполага с достатъчно добри професионалисти да я разкрият.

Изясняването на този въпрос е от съществено значение, за да се докаже вменяемостта на подсъдимия и дали той да бъде изпратен в затвора или за лечение в психиатрична клиника.

Франс прес припомня, че в манифеста си от 1500 страници, разпространен в деня на нападенията, крайнодесният екстремист на 33 години обяви, че членува в антиислямистка мрежа на радикални националисти, "Рицарите тамплиери", която основал с още трима души в Лондон през 2002 г. и която се борела срещу ислямската колонизация на Европа.

Норвежката полиция досега не е успяла да потвърди съществуването на тази мрежа.

Пред съда в Осло днес Брайвик само каза, че е контактувал чрез интернет с лице от чужбина през 2001 г. , което било инициаторът за създаването на "Рицарите тамплиери".

Той призна също, че е пътувал в Либерия за среща със сръбски националист, чието име отказа да съобщи, както и причината за срещата, задоволявайки се само да каже, че е било във връзка с процеса на подбор.

"Не желая да разкривам информация, която може да доведе до допълнителни арести", обяви Брайвик. Запитан как е осъществил контакти с други националисти, Брайвик отговори, че е търсил контакти извън Норвегия, защото имал впечатлението, че крайните националисти в родината му са под наблюдение.

"Това беше голям проблем. Човек не би искал да бъде регистриран, ако може да го избегне", каза той.

Основната линия на защитата на Брайвик е да избегне обявяването му за невменяем, тъй като това ще обезцени политическите аргументи на подсъдимия, посочва АП.

Норвежкият масов убиец настоява, че жертвите му - повечето тийнейджъри, не са невинни мишени, тъй като представляват "мултикултурния режим", който разрушавал националната идентичност на Норвегия.