Еврозоната е изправена пред системна криза, за чието разрешаване ще бъде необходимо всички страни да поемат по-силни ангажименти, а разделеният валутен съюз не е решение.
Това заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
"Сега действително сме изправени през истинска системна криза, която изисква дори още по-силни ангажименти от всички, и която може да наложи необходимостта от допълнителни и много важни мерки", заяви Барозу пред Европейския парламент.
Валутният съюз може би е навлязъл в критична фаза от дълговата криза, която продължава вече близо две години.
Сега силният натиск на пазарите на облигации е насочен към Франция, втората по големина икономика в региона, която отчита силно повишаване на цената на кредитирането.
Никоя страна от еврозоната не е имунизирана срещу пазарни атаки и съюзът трябва да действа със сила и решителност, за да покаже на инвеститорите, че може да се справи с кризата, подчерта председателят на ЕК.
Има нужда от по-дълбока икономическа интеграция между 17-те държави от еврозоната, без останалите 10 страни членки на ЕС да бъдат поставяни с неизгодно положение, отбеляза ръководителят на Еврокомисията.
Още идния месец ще влязат в сила нови мерки за засилване на надзора над бюджетите на държавите от еврозоната и техните икономически цели, посочи Барозу.
"Заздравяването на управлението на еврото и е заздравяване на нашия съюз", допълни Барозу.
Въпреки съпротивата на някои страни извън еврозоната, като Великобритания, промените в правилата на ЕС са необходими, за да се осигури един по-дълбок съюз, каза той, призовавайки към повече солидарност.
Шефът на ЕК обаче призна, че промяна в договора за ЕС не е начин за бързо преодоляване на кризата и ще изисква време.
Барозу отбеляза, че икономическото възстановяване губи темпа си и икономическият растеж в най-добрия случай ще бъде слаб, а през идните две години безработицата ще се задържи на равнище около 10%.
Политиката на строги икономии, която ЕС налага на задлъжнелите си членки, не е основната причина за почти коматозното състояние на икономиката на съюза, заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой.
"Сегашната рецесия или по-скоро стагнация идва преди всичко не от политиката на строги икономии, а от липсата на доверие сред инвеститорите и потребителите в еврозоната", заяви Ван Ромпой пред Европейския парламент в Страсбург, където се водят дебати за икономическото управление.
"Често в това събрание чувам да се говори много за ефектите от политиката на икономии, но твърде малко за факта, че тази политика на бюджетна дисциплина е неизбежна, неизбежна в много държави", подчерта Ромпой.
Той също така отбеляза, че еврооблигации - идея, подкрепяна от много законодатели в ЕС като решение на дълговата криза в еврозоната - не може да има без бюджетна дисциплина. "Двете вървят ръка за ръка", допълни президентът на ЕС.
