„Европа няма да бъде изградена изведнъж или според един единствен план. Тя ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които създават на първо място солидарност.“ С тези думи на 9 май 1950 г. в Париж тогавашният френски външен министър Робер Шуман се обръща към международните медии.
Той прочита декларация, с която призовава Франция, Германия и другите европейски страни
да обединят производството си на въглища и стомана като „първа стъпка към Европейска федерация“.
Днес декларацията „Шуман“ се счита за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз.
Идеята за обединяване в Европа на двете ключови индустрии, чрез които се развива оръжейната индустрия, предполага създаване на гаранция за мир на континента. Тя принадлежи на Жан Моне – икономически съветник на френския външен министър.
Преди повече от 50 години Моне предлага на Робер Шуман и на германския канцлер Конрад Аденауер следния амбициозен план:
създаване на наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла за въглища и стомана. Предложението, обявено от Робер Шуман, се приема с готовност от Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, и през април 1951 г. те подписват договора, който учредява първата Европейска общност – Европейската общност за въглища и стомана.
След като през 1985 г. на Срещата на върха в Милано
9 май е обявен за Ден на Европа, тази дата става един от символите на Обединена Европа
наред със синьото знаме с 12 златни звезди, „Одата на радостта“ от Деветата симфония на Бетовен и единната валута (еврото).
През 1992 г. Договорът от Маастрихт учредява Европейския съюз – международна организация без аналог, на която държавите членки са предоставили голям кръг от правомощия, включително и такива в областта на външните работи и политиката на сигурност.
Сега в Европейския съюз членуват 28 държави, между които от 1 януари 2007 г. и България.
Поредната годишнината от историческата реч на Робер Шуман се чества с различни прояви в страните от Европейския съюз.
България отбелязва 9 май с множество мероприятия в столицата и в страната.
В Русия честват 9 май традиционно като Деня на победата над хитлеристка Германия –
капитулацията е подписана в Берлин на 8 май късно вечерта, когато в Москва вече е 9 май.
Руският президент Владимир Путин се готви за демонстрация на сила с тържествата по случай годишнината от победата през 1945 г. – удобен случай да позасили патриотизма в страната в разгара на кризата със Запада заради Украйна, коментира АФП.
Всяка година Русия чества победата с внушителен военен парад на Червения площад в центъра на руската столица. Това събитие, с което Русия демонстрира възстановената си мощ с ракетни установки, танкове и бомбардировачи, придобива тази година още по-решаващо значение за Кремъл, в момент, когато той
все по-често прибягва до препратки към Втората световна война, когато говори за Украйна.
Москва сравнява насилието в бившата съветска република с най-жестоките нацистки престъпления и обвинява Запада, че си затваря очите. Руската дипломация публикува в понеделник „Бяла книга“, в която описва „масовите“ посегателства върху правата на човека, вината за които хвърля върху украинските националисти, илюстрирана с изображения от времето на германската окупация на Украйна през Втората световна война.
Русия не престава да критикува шествие на украински националисти в памет на Степан Бандера – националистически и антисъветски лидер, сътрудничил известно време на нацистите по време на Втората световна война.
Във вторник председателят на Думата (долната камара на парламента) Сергей Наришкин на свой ред заяви, че в Украйна се извършва геноцид, припомняйки няколкото десетки проруски активисти, станали жертва на пожар, предизвикан по време на сблъсъци с украински националисти в Одеса в началото на май.
Кулминацията на честванията се очаква да бъде военният парад в Крим –
полуостров в Южна Украйна, присъединил се през март към Русия в резултат на спорен референдум, непризнат от международната общност и произведен под защитата на руски военни.
Присъединяването, осъществено след идването в Киев на проевропейски власти, предизвика най-тежката криза между Русия и Запада от края на Студената война, като при това тя не спира да се влошава с разрастването на съпътстваните от насилие вълнения в Източна Украйна, която вече се намира на ръба на гражданска война.
Според някои руски медии след парада на Червения площад Путин може да отиде в Крим за тържествата, за първи път от присъединяването на полуострова.
Запитан от АФП, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче каза, че „не знае“ дали президентът ще замине за Крим за честванията. „За момента това, което е планирано, е участието на президента в парада в Москва“, ограничи се да каже той.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви във вторник, че би било „жалко такъв ден да бъде използван в подобен контекст на напрежение, за да се организира парад“ в Крим, на който да присъства руският президент.
Усложнявайки допълнително нещата, руският вицепремиер Дмитрий Рогозин – един от руските представители с най-агресивни позиции в украинската криза –
ще присъства на честванията в Приднестровието –
проруски отцепнически район в Молдова, за който Кишинев има опасения, че може да последва примера на Крим.
Над 25 млн. съветски граждани са загинали във Втората световна война. Русия, съхранявайки традиция от времето на СССР, отбелязва победата над нацисткия режим като символ на патриотизма.
В последните години Путин постави прославата на руския патриотизъм в центъра на своята политика.
„Победата над нацизма беше извоювана с цената на много жертви и тежки изпитания“, заяви във вторник руският министър на отбраната Сергей Шойгу. „Не бива да допускаме никой да забрави или да използва за политически цели приноса на нашия народ към спасяването на света от заплахата от фашистко поробване“, добави той.
В Украйна, където също по традиция се чества победата над нацизма, празненствата за сметка на това ще бъдат скромни,
тъй като властите се опасяват от провокации на проруски привърженици в Киев. Церемония ще се състои на Гроба на незнайния воин, а на един от площадите в украинската столица ще бъде отслужен „молебен за мир“, но не е планиран никакъв парад, каза ръководителят на Киевската градска държавна администрация Володимир Бондаренко.
