20 години от преврата, който ликвидира СССР

Преди 20 години в Москва бе извършен неуспешен опит за държавен преврат (19 - 22 август 1991).

Президентът на СССР Михаил Горбачов бе изолиран в кримската му резиденция "Форос".

Рано сутринта на 19 август 1991 г. вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев издаде указ за отстраняване от длъжност на Горбачов поради "невъзможността да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини" и за въвеждането на извънредно положение в някои райони на страната за срок от 6 месеца.

Създаден бе Държавен комитет за извънредното положение (ДКИП). Същия ден в 6.05 ч. Янаев обяви, че поема функциите на президент на СССР.

В 9 ч. няколко колони танкове тръгнаха към центъра на Москва.

В 11.46 ч. президентът на Русия Борис Елцин определи създаването на ДКИП като опит за държавен преврат.

На 22 август 1991 г. Михаил Горбачов се завърна в столицата.

На 14 април 1993 г. започна процес срещу извършителите на преврата. На 23 февруари 1994 г. те бяха амнистирани с решение на Държавната дума на Русия.

Двайсет години след преврат, при който твърдолинейни комунисти направиха последен отчаян опит да спасят Съветския съюз, Русия продължава да върви по дългия и неравен път към демокрацията, пише днес кореспондентът на Ройтерс в Москва Тимъти Херитидж.

Той припомня, че съветският лидер Михаил Горбачов беше арестуван в неговата дача в Сочи на 19 август 1991 г., но пучът се провали два дни по-късно след предвождана от руския президент Борис Елцин обществена съпротива и ускори разпадането на Съветския съюз няколко месеца по-късно.

Краят на съветската империя вдъхнови мечти за по-добър живот, които за много руснаци се изпълниха поне отчасти, но не за всички.

Политиката отново е доминирана от един човек

- Владимир Путин - при система, която малцина смятат за панацея.

Мнозина от тези, които стояха три дни пред сградата на руския парламент, рискувайки живота си, за да я защитят от танковете на армията, се надяваха на повече.

"Това изглеждаше като ново начало. Усещахме, че можем да направим нещо", каза Милена Орлова, която тогава е била студентка, а сега е изкуствовед. Тя е била сред хилядите хора, които защитаваха бялата сграда на парламента в Москва през август 1991 г.

"Някои от мечтите ни се осъществиха. Вече можем да пътуваме в чужбина, някои от приятелите ми се справят много добре, а хората на изкуството вкусиха свободата. Но демокрацията изостана. Мислех, че досега ще сме отишли по-далеч", заяви Орлова.

Социологическите проучвания предполагат, че има разделение в мнението за преврата и рухването на Съветския съюз. Някои руснаци, предимно по-възрастни хора, продължават да копнеят за предсказуемостта и стабилността на комунистическите времена и годишнината не се отбелязва възторжено.

Малцина си спомнят имената на превратаджиите, а представата за значението на пуча е смътна, но според историците неговият провал е показал, че руснаците най-накрая са спрели да се страхуват от партията и нейните силови структури, на които се крепеше съветската система.

"Това беше

последният гвоздей в ковчега на Съветския съюз",

каза Антон Федяшин, историк със специалност Русия в Американския университет във Вашингтон.

"Като погледнем назад, това беше един от най-изумителните примери за исторически събития, чийто резултат е точно обратният на този, който са искали да постигнат организаторите. Това беше исторически катализатор за края на Съветския съюз", заяви той.

Много историци и политически анализатори разделят последвалите 20 години на два периода - хаотичното управление на Елцин до 1999 г. и по-стабилната ера на Путин след това. Те са на различни мнения за това доколко успешен е преходът, но до голяма степен са съгласни, че обикновените руснаци все още усещат, че имат малко влияние върху управлението на страната.

"В Русия продължава да има просто имитация на демокрация. Хората усещат, че няма значение за кого ще гласуват, че ако Путин си отиде, ще дойде някой друг същият като него. Те са се примирили с това, защото смятат, че руската държава е такава от векове и няма да се промени", каза Олга Крищановская, която ръководи Центъра за елитите в Института по социология към Руската академия на науките.

При реформите на Елцин - т.нар. "шокова терапия" - съветските авоари и суровини бяха разпродадени на неколцина бизнесмени, които по-късно станаха известни като олигарси. Те трупаха богатства и политическо влияние, докато обикновените хора се бореха да свържат двата края.

Медиите получиха невиждана свобода и се появиха нови политически партии, но

корупцията се разпространи широко, а върховенството на закона рухна.

Елцин страдаше от сърдечни проблеми и се носеха слухове, че прекалява с алкохола, а репутацията му на либерал беше подкопана от войната, която той започна в отцепническата република Чечения.

"Трудно е 90-те години на 20 век да се нарекат успешен преход, особено в сравнение с това, което се случваше в Централна Европа, където много страни се приспособиха по-добре към демокрацията", каза Федяшин.

Елцин подаде оставка в последния ден на 1999 г. и предаде президентския пост на предпочитания си наследник Путин, който после беше избран през март 2000 г. Бившият шпионин от КГБ продължава да е водещият политик в Русия, въпреки че се отдръпна настрани в полза на своето протеже Дмитрий Медведев и стана министър-председател през 2008 г., тъй като конституцията не му даваше право на трети последователен мандат.

Негови поддръжници казват, че Путин е донесъл икономическа и политическа стабилност, засилил е държавата, в която е царувал хаос, и под негово ръководство са се увеличили доходите на хората. Те подчертават, че руската икономика е успяла да устои на финансовата криза през 2008 г.

Но критиците му твърдят, че Путин е бил късметлия, защото през първите години на президентството му е имало икономически разцвет, който се е дължал не толкова на неговата политика, колкото на покачването на световните цени на енергийните ресурси. Според тях той се противопоставя на икономическите реформи и изгражда авторитарна политическа система, която има малко прилики с демокрацията.

"Ние можем да обвиняваме и Елцин, и Путин за това, че не са използвали по-добре своите възможности. Елцин имаше огромна подкрепа за осъществяване на нещата, а Путин беше облагодетелстван от внезапния разцвет в Русия, от който той можеше да се възползва по-добре.

За мнозина големите очаквания се превърнаха в голямо разочарование",

каза политическият анализатор в Московския център "Карнеги" Николай Петров.

Какво следва? Политически анализатори казват, че пътят на Русия към демокрацията при всички положения е щял да бъде дълъг и труден и че нейните постижения не бива да се подценяват. Те казват също, че тя не би трябвало непременно да бъде мерена с аршина на западния тип демокрация.

"Русия на Елцин проявяваше склонност да имитира западни модели, докато

Русия на Путин и Медведев се опитва да изгради собствен модел",

писаха в есе анализаторите Иван Кръстев, Марк Ленард и Андрю Уилсън.

Все още не е ясно какъв точно е или ще бъде този модел. Кремъл говори за "суверенна демокрация", която допуска господството на една партия, и сега навсякъде се върти думата "модернизация".

Почти всички биха се съгласили, че модернизирането на руската икономика с цел да се намали силната й зависимост от енергийния износ, както и на нейната политика е жизнено важно. Не е ясно обаче кой ще поведе тази модернизация след предстоящите през март президентски избори.

Някои бизнесмени се страхуват, че Путин се превръща в символ на застой и че това не вещае добро за Русия. Но анализатори и критици на системата казват, че натискът за промяна се засилва и се появяват все повече признаци на недоволство.

Някогашният съратник на Елцин Генадий Бурбулис казва, че има опасност Руската федерация да сподели съдбата на Съветския съюз, ако реформите не се извършат по-скоро и ако не се вложат повече средства в скърцащата инфраструктура на Русия.

"Заплахата е огромна, ако този режим не успее да се трансформира. Заплахата в крайна сметка е разпадане на Русия", заяви Бурбулис.