Е вропа губи зелени площи, които някога са били дом на дивата природа, улавяли са въглерод и осигурявали храна, със скорост от 600 футболни игрища на ден, разкри разследване на The Guardian и партньорите му.
Анализът на сателитни изображения от Обединеното кралство и континентална Европа за период от пет години показва скоростта и мащаба, с които зелените земи се превръщат в сиви, погълнати от асфалт за пътища, тухли и бетон за луксозни голф игрища и жилищни комплекси.
Загубата на тропическите гори на Амазонка се измерва от години чрез сателитни изображения и наблюдения на място, но досега мащабът на загубените зелени земи в Европа не беше уловен по същия начин.
В първото по рода си разследване в Европа проектът "От зелено към сиво", в сътрудничество с учени от Норвежкия институт за изследване на природата (Nina) за измерване на загубата на природа, разкрива мащаба на природните и земеделските земи, погълнати от човешка намеса.
Трансграничният проект, осъществен от "Гардиън", Arena for Journalism in Europe (Arena), Nina, норвежката телевизия NRK и други медии от 11 държави, установи, че Европа губи около 1500 квадратни километра годишно заради строителство.
Между 2018 и 2023 година около 9000 квадратни километра земя – площ с размерите на Кипър – са преминали от зелено в сиво, според данните. Това е еквивалентно на почти 30 квадратни километра седмично или 600 футболни игрища на ден.
Every minute, Earth loses 36 football fields of forest—enough to fill Central Park in under 2 hours. Deforestation’s hidden cost? It releases more CO2 than all cars and trucks combined. pic.twitter.com/hBLxbnvtIz
— Treemissions (@treemissions) September 24, 2025
Природата съставлява по-голямата част от загубите, около 900 квадратни километра годишно, но изследването показва, че строим и върху земеделски земи със скорост от около 600 квадратни километра годишно, което има сериозни последици за продоволствената сигурност и здравето на континента.
Стив Карвър, професор по дивата природа в Университета на Лийдс, заяви: „Загубата на земя заради строителство е един от основните фактори за изчезването на дивата природа и намаляването на биоразнообразието. Но ние също губим обработваеми и продуктивни земи, тъй като градовете ни се разширяват в зелените пояси и върху земеделските земи.“
Най-често срещаните строителни проекти, които представляват една четвърт от всички случаи, са за жилища и пътища. Но природата и земеделските земи се унищожават също за луксозни удобства за богатите, туризъм, консуматорство и индустрия.
Arena разкрива, че в Португалия почти 300 хектара от защитените пясъчни дюни на плажа Гале близо до Мелидес, на час южно от Лисабон, са били загубени, за да се създаде ново голф игрище в CostaTerra Golf and Ocean Club, където имотите ще се продават за около 5,6 милиона паунда.
Курортът, който все още е в процес на изграждане, е втори дом на принцеса Евгения и съпруга й Джак Бруксбанк, който работи за проекта. Той се строи на земя от мрежата Natura 2000, която би трябвало да бъде защитена съгласно регламентите на ЕС.
Курортът обещава „простия лукс на европейския живот“ на „последния недокоснат атлантически бряг в Южна Европа“. Неговото голф игрище с площ от 75 хектара се оценява, че консумира до 800 000 литра вода на ден за поддръжка на зелените площи.
Изключения за строителство на земя от Natura 2000 могат да бъдат разрешени, ако има преобладаващ обществен интерес. Португалските власти одобриха курорта, който е собственост на американската компания за недвижими имоти Discovery Land Company, на основание икономическа полза.
"Today, we clear a soccer field’s worth of tropical forest every six seconds, a loss dramatically worsened by humanity’s growing hunger for meat"
— Bill McGuire (@ProfBillMcGuire) September 27, 2025
Wean ourselves off meat now, or the switch to a Pliocene climate that's locked in will do it for ushttps://t.co/v3aEaXbvRu
Йоанис Агапакис, адвокат от ClientEarth, неправителствена организация за екологично право, заяви, че голф игрище не отговаря на тези изисквания. „Очевидно това не е преобладаващ обществен интерес“, каза той. „Само фактът, че намирате икономически ползи или някакъв вид икономическо развитие от даден проект, не го прави преобладаващ обществен интерес.“
Discovery Land Company заяви в изявление: „Развиваме CostaTerra, за да бъде модел за екологична отговорност и устойчивост в региона. Всеки аспект на имота – от дизайна на голф игрището до практиките за управление на дъждовна вода и отпадъци, до развитието и опазването на местообитанията на дивата природа и коридорите – е проектиран да отговаря или надхвърля стандартите на ЕС, включително рамката на Natura 2000. Ще продължим да иновираме и намираме решения, за да направим CostaTerra най-отговорния имот от този вид.“
Бруксбанк беше потърсен за коментар от "Гардиън", но не отговори.
В Турция влажната зона Чалтълъдере в провинция Измир на брега на Егейско море е засипана под повече от един квадратен километър бетонни основи за марина за ремонт и строителство на луксозни яхти, показва разследването. Официално обозначена като влажна зона от Турция, Чалтълъдере беше дом на фламинго, пеликани, корморан, морски платика и лаврак. Тя също служеше като важен въглероден склад и естествена защита срещу наводнения.
Но местните власти отмениха защитения й статут през 2017 година след напрегнато и противоречиво заседание на местната комисия. Сателитните изображения показват как това важно място за престой на мигриращи птици е погълнато от бетонни основи.
Yatek, индустриалният кооператив, който разработва проекта за марината, твърди, че той ще донесе огромен икономически растеж и хиляди работни места в района. „Най-богатите хора в Турция и по света ще довеждат големите си яхти тук, за да ги ремонтират или строят“, заяви бившият директор на Yatek в интервю през 2021 година. Кооперативът предвижда да произвежда до 132 луксозни яхти годишно.
Yatek заяви в изявление, че проектът му е „напълно съобразена инициатива, която стриктно спазва всички правни процедури, включително придобиването на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (EIA)“, документ, описващ ефектите на проекта за получаване на разрешение съгласно правото на ЕС. „Екологичните въздействия и други екологични аспекти на проекта бяха щателно оценени от компетентните органи на нашата страна, които дадоха положително решение по EIA. Съответно целият процес на проекта продължава законно и в съответствие с приложимото законодателство“, се казва в изявлението.
Турция, най-голямата страна в анализа, се класира на първо място по количеството загубена зелена земя между 2018 и 2023 година. Тя е застроила 1860 квадратни километра природа и обработваеми земи, което представлява повече от една пета от общата загуба в Европа.
Но строителството е навсякъде в Европа. В планините Вермио в Северна Гърция, определени като зона без пътища на дивата природа в гръцкото законодателство, се разработва голям вятърен парк в регионите Западна и Централна Македония.
Според базираната в Дъблин компания Aer Soléir, краен собственик на вятърните паркове Вермио, плановете са напълно съобразени с приложимите гръцки и европейски регулаторни рамки. Компанията заяви, че развитието е „осигурено по време на продължителен и взискателен процес на проектиране и лицензиране, всички необходими разрешения и одобрения“ и добави: „Проектът беше разгледан два пъти от върховния административен съд. И в двата случая съответните действия за анулиране бяха отхвърлени и съдът потвърди пълното съответствие на проекта с екологичната и регулаторна рамка.“ Компанията също посочи, че се извършват редица залесявания паралелно със строителството.
В Германия половин милион дървета бяха изсечени близо до Берлин, за да се построи гигазавод на Tesla, след като правителството одобри план за разширяване на завода, за да удвои производството до 1 милион автомобила годишно. Tesla беше потърсена за коментар.
Методологията, използвана в разследването "От зелено към сиво", се различава от официалния метод, използван от Европейската агенция за околна среда (EEA), която изключва зони, по-малки от 50 000 квадратни метра, еквивалент на около пет футболни игрища. Разследването идентифицира малки, постепенни загуби на природа, както и строителство в градски зелени пространства, което води до оценки, 1,5 пъти по-големи от изчисленията на EEA, и показва общия ефект от кумулативните загуби в малък мащаб.
„Това е бавно развиващ се проблем“, каза Ян-Ерик Петерсен от EEA. „Той просто се натрупва с времето.“
Зеленият евродепутат Лена Шилинг заяви: „От години ЕС обещава да бъде лидер в защитата на климата и природата, но това разследване показва, че буквално циментираме собственото си бъдеще. Всяка гора, плодородно поле и точка на биоразнообразие, унищожени за краткосрочна печалба, са предателство към обещанията, които дадохме на младите хора.“
Тя добави, че ако природата продължи да се третира като нещо, което може да бъде жертвано, Европа ще загуби не само своите климатични цели, но и продоволствената си сигурност, здравето си и самите места, които правят континента достоен за живеене.
Анализът обхваща 30 държави, покриващи 96% от територията на 39-те държави на EEA. Всяка разгледана държава губи природни и земеделски площи, но някои са по-засегнати от други.
Петте държави с най-големи загуби на зелени площи са Турция, с над 1800 квадратни километра загубена природа и обработваеми земи между 2018 и 2023 година, Полша (над 1000 квадратни километра), Франция (950 квадратни километра), Германия (720 квадратни километра) и Обединеното кралство (604 квадратни километра).
