ЕП награди кубинското лице на гладната стачка

Европейският парламент (ЕП) удостои кубинския дисидент Гийермо Фариняс с престижната си награда за свобода на мисълта "Сахаров".

48-годишният Фариняс е директор на нелегалния информационен сайт CubanacanPress.BlogSpot.com и е член на нелегалното движение "Кубински демократичен алианс".

Той е обявявал гладни стачки срещу режима на кубинския лидер Фидел Кастро 28 пъти. Последният път беше март т.г. Тогава той спря да поема храна и вода с настояването да бъдат освободени 26 политически затворници. Поради влошаване на състоянието му Фариняс беше приет в болница, където животът му беше поддържан с интравенозно инжектиране на медикаменти. Дисидентът прекрати стачката, когато след посредничество на тогавашния външен министър на Испания Мигел Анхел Моратинос и на Кубинската католическа църква режимът в Хавана реши да освободи 52 политически затворници.

ЕП избра Фариняс за лауреат на наградата пред

другите двама финалисти -

опозиционния деец от Етиопия Биртукан Мидекса и израелската неправителствена организация "Да спрем мълчанието", която отстоява интересите на бивши военни.

След новината за наградата Фариняс призова за "край на диктатурата", заявявайки, че "е време" за свобода и демокрация в Куба.

"Цивилизованият свят изпраща послание

на кубинските ръководители, че е време в Куба да има свобода на съзнанието и на словото и да се сложи край на диктатурата - заяви той за АФП от дома си в Санта Клара, на 270 км от Хавана. - Това не е награда за Гийермо Фариняс, а за целия кубински народ, който от 50 години се бори да излезе от тази диктатура, на който ние, мирните опозиционери вътре, сме най-видимото лице".

Наградата, носеща името на съветския дисидент Андрей Сахаров, се връчва всяка година на лице или организация, защитаващи правата на човека и демокрацията. За трети път за по-малко от десет години неин лауреат става лице или организация, борещи се срещу управлението на Кастро, посочва АФП.

Представителят на опозицията Освалдо Пая Сардиняс стана носител на наградата през 2002 г., а движението "Дамите в бяло", обединяващо съпруги и майки на затворени дисиденти - през 2005 г.