П резидентските избори в Боливия ще бъдат решени на безпрецедентен балотаж, който може да сложи край на повече от 20 години управление на левицата, съобщи Асошиейтед прес.
Въпреки това според резултатите, избирателите не са напълно готови за рязък политически завой.
Изненадващ фаворит в надпреварата се оказа сенатор Родриго Пас, който получи на произведения вчера първи тур най-много гласове, макар и недостатъчно за директна победа. Така той ще се изправи на втори тур срещу бившия десен президент Хорхе "Туто" Кирога, който се класира на второ място.
Балотажът е насрочен за 19 октомври и ще бъде първият от 1982-а - годината, когато страната се върна към демокрацията.
Bolivia va a balotaje tras resultados inesperados en la primera vuelta de las elecciones presidenciales
— DW Español (@dw_espanol) August 18, 2025
Rodrigo Paz y "Tuto" Quiroga se enfrentarán en la segunda vuelta electoral, prevista para el 19 de octubre, según resultados preliminares del Tribunal Supremo Electoral.… pic.twitter.com/TbWqmSnL4r
Първите резултати от екзитпол
Първите резултати от екзитпол, обявени от телевизия "Унител", отреждат първо място на Пас от Християндемократическата партия (ХДП), спечелил 31,3 процента от гласовете. Бившият президент „Туто“ Кирога от коалицията "Свободен Алианс" се класира втори с 27,3 процента от гласовете, сочи екзитпола на "Унител".
Предизборната кампания на Пас набра неочаквана популярност през последните седмици, особено след като той обедини сили с Едман Лара - бивш високопоставен полицейски служител с голямо влияние в социалните мрежи и подкрепа от евангелистката общност.
При преброени над 91% от бюлетините, Пас води с 32,8% от гласовете, а Кирога има 26,4%. За да бъде избегнат балотаж, кандидат трябваше да получи над 50% от гласовете или поне 40% с преднина от 10% пред другия.
"Това, което се случи, е безпрецедентно. Боливия показа на света, че иска да живее като свободна страна", заяви Кирога пред свои поддръжници.
Резултатите нанесоха тежък удар върху партията "Движение за социализъм", която управляваше страната почти без прекъсване след идването на Ево Моралес на власт в началото на този век - част от т. нар. розова вълна от леви лидери в Латинска Америка, подкрепени от бум в търговията със суровини, посочва АП.
Официалният кандидат на "Движение за социализъм" Едуардо дел Кастийо остана шести с едва 3,2% от гласовете. Считаният за най-обещаващ ляв кандидат - 36-годишната председателка на Сената Андроника Родригес - получи 8%.
По време на близо 14-годишното си управление Моралес се пребори с предоставянето на повече права на местното индианско население, защити производителите на растението кока от американски програми за унищожаване на насажденията и инвестира приходите от природен газ в социални програми.
Опитите му обаче да остане на власт с все по-авторитарни методи, както и обвиненията в сексуални връзки с непълнолетни, настроиха общественото мнение срещу него. Натрупаното недоволство прерасна в масово възмущение, когато икономиката (до неотдавна стабилна) рухна при управлението на неговия наследник и бивш политически съюзник - президента Луис Арсе.
