Д ик Чейни, най-влиятелният съвременен вицепрезидент на Америка и главен архитект на „войната срещу тероризма“, който помогна да се въведе страната в злощастната война в Ирак, почина днес, според изявление на семейството му. Той беше на 84 години.
46-ият вицепрезидент, който служи заедно с републиканския президент Джордж У. Буш за два мандата между 2001 и 2009 г., беше в продължение на десетилетия влиятелна и поляризираща фигура във Вашингтон.
В последните години от живота си обаче Чейни, все още твърд консерватор, беше до голяма степен изключен от партията си заради острата си критика към президента Доналд Тръмп, когото нарече „страхливец“ и "най-голямата заплаха за републиката в историята".
В ироничен финал на своята легендарна политическа кариера, той даде последния си глас в президентските избори през 2024 г. за либералната демократка и колега от клуба на вицепрезидентите Камала Харис.
"Чейни страдаше от сърдечно-съдови заболявания през по-голямата част от живота си като възрастен, преживявайки поредица от сърдечни пристъпи. По-късно той успя да води пълноценен и енергичен живот и живя много години в пенсия след трансплантация на сърце през 2012 г., която той възхвали в интервю през 2014 г. като „дарът на самия живот“, според Си Ен Ен.
Ричард Брус Чейни е роден на 30 януари 1941 г. в Линкълн, Небраска. Докато живее в малкото планинско градче Каспер, Уайоминг, той среща своята любов от гимназията и бъдеща съпруга Лин Винсънт. Чейни е приет в Йейлския университет със стипендия, но се мъчи да се приспособи и да поддържа добри оценки. По негово собствено признание, той бива изключен.
"Връща се на запад, за да работи по електропроводи, и е арестуван два пъти за шофиране в нетрезво състояние. В повратна точка за Чейни, Лин му поставя ултиматум, като „ясно дава да се разбере, че не е заинтересована да се омъжи за електромонтьор в окръга“, разказва той пред „Ню Йоркър“.
„Започнах да се старая и да се посвещавам на работата си. Реших, че е време да направя нещо от себе си“, споделя той пред списанието.
Чейни се върнал в училище и получил бакалавърска и магистърска степен по политически науки от Университета на Уайоминг. Двойката се оженила през 1964 г. Той оставя след себе си Лин, дъщерите си Лиз и Мери Чейни и седем внуци.
Чейни започнал да усъвършенства вътрешните си политически игри – в които станал майстор – като помощник на Никсън.
По-късно е избран от Доналд Ръмсфелд за негов заместник-началник на кабинета на президента Джералд Форд, а след това наследява своя ментор и близък приятел на този пост през 1975 г., когато Ръмсфелд напуска, за да стане министър на отбраната.
Чейни играе важна роля за възстановяването на партньорството им през 2001 г., когато призовава Ръмсфелд да се върне от политическата пустош в Пентагона.
Двамата сформират необичайна задкулисна коалиция в администрацията на Буш по време на войната срещу тероризма и войната в Ирак – много към разочарованието на по-умерените членове на администрацията, включително тогавашния държавен секретар Колин Пауъл и съветника по националната сигурност Кондолиза Райс – която поема поста от Пауъл през втория мандат.
Докато демократът Джими Картър беше в Белия дом, Чейни реши да се кандидатира за Конгреса и беше избран за единствения представител на Уайоминг в Камарата на представителите през 1978 г. Чейни изкара шест мандата, издигайки се до позицията на заместник-председател на малцинството в Камарата, и натрупа голяма подкрепа от консерваторите.
През 1989 г. президентът Джордж Х. У. Буш, който е работил с Чейни в администрацията на Форд, го назначава за министър на отбраната, наричайки го „доверен приятел и съветник“. Той е потвърден от Сената с 92 гласа „за“ и нито един „против“.
Като шеф на Пентагона Чейни проявява значителни умения в ръководенето на американската инвазия в Панама през 1989 г. и операция „Пустинна буря“ през 1991 г. за изтласкване на иракските войски от Кувейт.
След мандата си като министър на отбраната Чейни за кратко обмисля да се кандидатира за президент на изборите през 1996 г., но в крайна сметка се отказва.
По време на президентството на демократа Бил Клинтън Чейни се присъединява към базираната в Далас компания Halliburton Co. като неин главен изпълнителен директор.
Едва когато младият Буш реши да се кандидатира за президент, Чейни беше избран да ръководи търсенето на кандидат за вицепрезидент на републиканците и, след като първоначално отказа поста, в крайна сметка беше добавен към листата на Републиканската партия.
„По време на процеса стигнах до заключението, че този избор е най-добрият възможен“, каза Буш във филма на Си Ен Ен от 2020 г. „President in Waiting“.
Чейни донесе богат опит и знания в области, в които критиците се оплакваха, че Буш е слаб. Като бивш губернатор на Тексас, Буш нямаше опит като избран представител във Вашингтон и имаше малко познания по военна и външна политика в сравнение с Чейни.
В началото на президентството на Буш Чейни ръководеше работна група за разработване на енергийната политика на администрацията и се опита да запази документите й в тайна в борба, която продължи през целия първи мандат на Буш и стигна чак до Върховния съд на САЩ.
Той обаче беше в противоречие с Буш по въпроса за еднополовите бракове, като заяви, че решението трябва да се остави на щатите. През 2004 г. по време на обществено събрание той спомена за първи път публично сексуалната ориентация на дъщеря си Мери, според „Вашингтон пост“.
„По отношение на въпроса за връзките, моето общо виждане е, че свобода означава свобода за всички. Хората трябва да са свободни да влизат във всякакви взаимоотношения, които желаят“.
Във последните години отношенията му с Буш се усложнили, включително поради отказа на Буш да помилва шефа на кабинета на Чейни, Скутър Либи, който бил осъден за лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието през 2007 г. след разследване за това кой е разкрил самоличността на агент на ЦРУ.
В един от най-известните моменти в личния му живот, който допринесе за легендата му през 2006 г., Чейни случайно прострелял партньор по лов в лицето със сачми, причинявайки относително леки рани.
Здравословните проблеми на Чейни започнали през 1978 г., когато на 37-годишна възраст претърпял първия си сърдечен удар, докато се кандидатирал за Конгреса. Следват още три през 1984 г., 1988 г. и ноември 2000 г., само няколко дни след преброяването на гласовете за президентските избори във Флорида, което доведе до победа на Буш-Чейни.
Чейни по това време заяви, че ще бъде „първият, който ще се оттегли“, ако разбере, че не е в състояние да изпълнява задълженията си, и имаше писмо за оставка, в случай че бъде счетен за неспособен.
Чейни изкара двата мандата на Буш и присъства на встъпването в длъжност на Барак Обама през януари 2009 г. в инвалидна количка.
Година след петия си сърдечен удар през 2010 г. Чейни получи сърдечна помпа, която поддържаше органа му до трансплантацията през 2012 г.
След като напусна поста си, Чейни се върна към частния живот и написа два мемоара – едната за личната и политическата си кариера, а другата за борбата си със сърдечното заболяване, както и книга с дъщеря си Лиз. Той се превърна в един от най-острите критици на президента Барак Обама от Републиканската партия, който беше основал предизборната си кампания на обещания да сложи край на войните и други промени от това, което той наричаше провалена политика на администрацията на Буш-Чейни.
Години по-късно Чейни осъди собствената си партия – особено реакцията на нейното ръководство на атаката срещу Капитолия – когато се върна в Капитолия на САЩ с тогавашната конгресменка Лиз Чейни на първата годишнина от 6 януари 2021 г.
„Дълбоко съм разочарован от неспособността на много членове на моята партия да признаят сериозния характер на атаките от 6 януари и продължаващата заплаха за нашата нация“, посочи той тогава.
В един забележителен момент демократите се наредиха, за да поздравят бившия републикански вицепрезидент и да му стиснат ръката. Бившата председателка на Камарата на представителите от Демократическата партия Нанси Пелоси прегърна Чейни. Бившият вицепрезидент разкритикува републиканските лидери в Конгреса, като заяви, че те не приличат на лидерите, които той помни от времето си в тази институция.
Това беше сцена, която би била немислима две десетилетия по-рано, и илюстрация за това как необичайните промени в американската политика, предизвикани от Тръмп, накараха бившите ожесточени политически врагове да намерят обща кауза в борбата за демокрацията.
„Това не е лидерство, което прилича на което и да е от хората, които познавах, когато бях тук в продължение на 10 години“, обвини Чейни в Капитолия през 2022 г.
Чейни продължи да критикува Тръмп и през следващите години и стигна дотам, че подкрепи тогавашния вицепрезидент Камала Харис, демократ и опонент на Тръмп в президентската кампания през 2024 г.
Той заяви, че ще гласува за Харис поради „задължението да постави страната над партийните интереси, за да защити нашата Конституция“. Чейни подчерта презрението си към Тръмп по това време и предупреди, че „никога повече не може да му се има доверие с властта“, въпреки че Тръмп спечели президентските избори няколко месеца по-късно.
Макар карикатурите на Чейни като истинския президент да не отразяват точно динамиката в близкото обкръжение на Буш, той се наслаждаваше на огромното влияние, което упражняваше зад кулисите.
