К огато Мария Браняс Морера почина през 2024 г. на 117-годишна възраст, тя остави след себе си не само спомени, но и подарък за науката: проби от своя микробиом.
Изследователите открили, че чревната ѝ флора била толкова разнообразна, колкото при човек, който е десетилетия по-млад – богата на полезни бактерии, свързани с устойчивост и дълголетие. Нейният навик да яде кисело мляко всеки ден и средиземноморската ѝ диета вероятно са изиграли важна роля.
Макар че не можем всички да наследим „щастливи гени“, грижата за нашия микробиом може да бъде един от начините да подкрепим здравето си през целия живот.
When Maria Branyas Morera died last year at 117 years and 168 days old, she was the oldest known person in the world. Before she died, she asked doctors to study her. @LeighKiniry reports on what they found. pic.twitter.com/UbCWcdO2kc
— CBS Evening News (@CBSEveningNews) September 25, 2025
В наскоро публикувано изследване в Cell Reports Medicine учените представят може би най-подробното научно проучване на суперстолетник (човек на 110 или повече години). Преди смъртта си Браняс се съгласила да участва в изследване, целящо да разкрие как е живяла толкова дълго и здравословно.
Когато учените сравнили нейните проби с тези на хора, които не са достигнали такава изключителна възраст, генетичните резултати не били изненадващи: Браняс притежавала защитни варианти на гени, които предпазват от често срещани заболявания.
Но изследователите обърнали внимание и на нещо, върху което имаме повече контрол – чревния микробиом.
Микробиомът представлява огромната общност от бактерии, гъбички и други микроорганизми, които живеят в червата. Те помагат за храносмилането на храната, произвеждат витамини, влияят на имунната система и дори комуникират с мозъка. Докато гените имат ограничена роля в оформянето на микробиома, храненето и начинът на живот са далеч по-важни.
Maria Branyas Morera, formerly the world’s oldest person, allowed researchers to take a detailed look at her biology before she died last year. https://t.co/XhJaFtf7vB
— Smithsonian Magazine (@SmithsonianMag) October 4, 2025
Обикновено с напредването на възрастта разнообразието на чревната флора намалява, а полезни микроби като Bifidobacterium изчезват. Това намалено разнообразие се свързва с физическа слабост.
Червата на Браняс обаче разказвали различна история. Нейният микробиом бил толкова разнообразен, колкото при много по-млад възрастен човек, и бил особено богат на бактерии от семейството Bifidobacteriaceae, включително рода Bifidobacterium.
При повечето възрастни хора тези бактерии намаляват, но нивата при Браняс били високи, както и при други столетници и суперстолетници. Изследователите заключили, че този необичайно „млад“ микробиом вероятно е подкрепил здравето на червата и имунната ѝ система, допринасяйки за нейното изключително дълголетие.
Бифидобактериите са едни от първите микроби, които колонизират червата на новороденото, и се считат за полезни през целия живот. Изследванията ги свързват с поддържането на имунната функция, защитата срещу стомашно-чревни разстройства и регулирането на холестерола.
Нейната диета дава намек защо е поддържала толкова високи нива на Bifidobacterium. Браняс споделяла, че всеки ден яде по три кисели млека, съдържащи живи бактерии, които подпомагат растежа на Bifidobacterium. Тя също следвала предимно средиземноморски режим на хранене – начин на хранене, последователно свързван с разнообразие на микробиома и добро здраве.
#1Oct #Ciencia
— Reporte Ya (@ReporteYa) October 1, 2025
María Branyas Morera, fallecida en 2024 a los 117 años y 5 meses, tenía células con 23 años menos que su edad cronológica. Nunca sufrió cáncer, problemas cardíacos ni pérdida de memoria. Resultados fueron publicados por el Instituto Josep Carreras. - @bbcmundo pic.twitter.com/p1Z4oDBxlQ
Други храни, които насърчават Bifidobacterium, включват кефир, комбуча и ферментирали зеленчуци като кимчи и кисело зеле. Те съдържат пробиотици – живи бактерии, които могат да се заселят в червата и да донесат ползи за здравето. Но пробиотиците имат нужда и от „гориво“.
Пребиотиците – растителни влакнини, които ние не можем да усвоим, но от които се хранят микробите ни – се съдържат в храни като лук, чесън, праз, аспержи, банани, овес и бобови растения. Заедно пробиотиците и пребиотиците поддържат балансиран микробиом.
Разбира се, това е изследване на един човек, и учените не твърдят, че именно нейният микробиом единствено обяснява дълголетието ѝ. Изключителната ѝ възраст почти сигурно е резултат от комбинация от фактори – защитни гени, ефективен метаболизъм, ниско възпаление и, вероятно, подкрепата на разнообразен микробиом.
Изследванията върху микробиома напредват бързо, но все още никой не знае как изглежда „перфектният“ микробиом. По-голямото разнообразие обикновено се свързва с по-добро здраве, но няма универсална рецепта за дълъг живот.
Въпреки това случаят на Браняс подкрепя нарастващия научен консенсус: поддържането на разнообразен и полезен микробиом е свързано с по-добро здраве и устойчивост.
Макар че не можем да изберем своите гени, можем да подкрепим своите чревни микроби. Простите стъпки включват консумация на ферментирали храни като кисело мляко с живи култури, кефир, кимчи и кисело зеле, както и плодове, зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести храни, които осигуряват пребиотиците, нужни на полезните микроби.
Следването на средиземноморски тип хранене – основано на зеленчуци, плодове и пълнозърнести продукти, с маслиново масло като основен източник на мазнини, риба и бобови храни, консумирани редовно, и ограничаване на червеното месо, преработените храни и добавените захари – многократно е свързвано с по-голямо микробно разнообразие и по-нисък риск от заболявания.
Тези навици няма да гарантират живот над 110 години, но се свързват с по-нисък риск от рак, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания.
Животът на Мария Браняс Морера напомня, че дълголетието зависи от деликатен баланс между генетика, начин на живот и биология. Не можем да контролираме всичко, но грижата за чревния ни микробиом е смислена стъпка към трайно здраве.
криза, която тихо расте" />
