И здръжката на система за изпълнение на наказанията е скъпо начинание и обикновено води само до увеличаване на престъпността. А с тази система също може да се злоупотребява, съобщи Deutsche Welle.
По цял свят държавите харчат доста пари за издръжката на затворите, в които в момента има над 11,5 милиона души. Точният размер на разходите не е известен, но само в САЩ - страната с най-много затворници в света - затворническият бюджет възлиза на 80,7 милиарда долара годишно. Бразилия харчи за целта около четири милиарда долара годишно, Индия - почти милиард.
В много страни и частни компании печелят от затворите - от строителството на килии до продажбите на телефонни разговори. В затворите организирани престъпни банди управляват цели империи за контрабанда и изнудване. На затворниците им се налага да се борят за оцеляване в системата на сенчеста икономика, в която тяхна валута са храните, а работата често носи само по няколко цента на час.
Пренаселени затвори и насилие
От 1980-те години в системата на затворите се намесва и частният сектор. САЩ, Великобритания, Мексико и Бразилия все по-често прехвърлят ангажименти на търговски дружества. Повечето европейски, азиатски и африкански страни се съпротивляват на приватизацията, аргументирайки се с това, че публичната отчетност е важна.
Годишно американското правителство дава над 3,9 милиарда долара за частни затвори, чиито управители печелят на свой ред милиарди от други услуги като грижи за затворниците и тяхното здраве, както и от телекомуникации. Понякога те продават съответните стоки или услуги с до 600 процента по-скъпо, а телефонните разговори може да струват 16 долара за 15 минути.
В Индия например затворите са изцяло държавни, но бразилската система е обект на критики, тъй като частните управители се чудят само как да настанят максимален брой хора по килиите, което води до препълване на затворите и до насилие - както показват множеството въстания в бразилски затвори, при едно от които загинаха почти 60 души.
Частни фирми строят и управляват цели затвори, доставят техника за наблюдение, провеждат трудови програми и транспортират затворниците между местата, в които изтърпяват наказанията си, и съдилищата. Те се стремят всячески да намалят разходите за персонал, което на свой ред води до влошаване на услугите за затворниците.
Ярък пример
Един от най-големите успехи в частния сектор е затворът в Окланд, Нова Зеландия, който се управлява от британската фирма Serco. По данни на фирмата, в рамките на две години след освобождаването си само 13,6 процента от затворниците са се заели отново с престъпна дейност. Това е по-малко от показателя за държавните затвори - 34 процента, и даже надхвърля постиженията на Норвегия, смятана за стандарт от световен мащаб, с 20 процента.
Политологът Бенджамин Лесинг от Чикагския университет посочва пред ДВ, че частните фирми принципно управляват затворите по-ефективно от държавата. Но „те изискват надлежен надзор", допълва той.
Вездесъщите престъпни мрежи
Защото има немалко случаи на процъфтяваща сенчеста икономика зад стените на затворите - организирани престъпни банди са пуснали дълбоки корени в затворническата система. Те са занимават с наркотърговия, изнудване и насилие в и извън затворите. Контрабандата на дрога, мобилни телефони и оръжие е важен източник на приходи. Една бразилска банда например твърди, че успява да продава в затворите наркотици на 10 до 20 пъти по-високи цени, отколкото на улицата, както и смартфони за до 1 500 долара, печелейки по този начин милиони всяка година.
Лесинг казва, че опитите на бразилското правителство да се справи с бандите са довели само до по-висок брой затворници и до строителството на нови затвори. След което и тези нови затвори са попаднали под контрола на бандите.
В Индия, където затворите са държавни, затворническият подземен свят също е в плен на мощни престъпни мрежи - изнудването, поръчковите убийства и наркотърговията са широко разпространени.
Далеч от правните норми
В препълнените килии затворниците често създават неформален пазар на базата на своите нужди. Храни и стоки за ежедневна употреба като сапун или цигари се превръщат във валута в една система, в която оцеляването често зависи от търговията. Съществуват и брутални условия за получаването на кредит - вземаш едно, а трябва да върнеш две или понякога три. По този начин затворниците бързо се оказват в дяволски кръговрат от дългове и могат да станат жертва на насилническо отмъщение.
Те често се присъединяват към затворническите банди не по своя воля, но следват техните правила, а след освобождаването си имат контакти, които могат да им помогнат при изграждането на наркобизнес или друга престъпна дейност. „По този начин затворниците пренасят на улицата властта на бандите", обобщава Лесинг пред ДВ.
