Ж ивотът на хиляди южнокорейски деца е погълнат от 40 часа седмично извънкласно образование в частни "хагвони", а натискът за влизане в елитен университет започва на 4-годишна възраст, предаде The New York Times.
Години наред животът на Ли Кьонг Мин се въртеше около това да превозва двете си дъщери от училище до частни школи и обратно вкъщи. Това беше рутина, следвана от почти всеки друг родител, когото познаваше, всички споделящи една и съща цел: да се уверят, че децата им ще влязат в най-добрите университети в Южна Корея. Решаващият елемент беше изборът им на хагвони (hagwons) – частни школи, където учениците посещават извънкласни часове по математика, корейски и английски, за да се подготвят за печално известния силно конкурентен приемен изпит за колеж в страната.
Ли, бивш рекламен специалист, и съпругът ѝ, който работи във финансовия сектор, бяха записали децата си в най-добрите школи, които можаха да намерят. Седем дни в седмицата тя ги чакаше до късно през нощта в кафенета, препълнени с други родители, правещи същото. Понякога виждаше малки деца с толкова натоварени графици, че жонглираха с домашни и вечеря в тези кафенета, преди да побързат към следващия си курс.
Извънкласното образование, което се разшири наред с търсенето на висшисти през 90-те години, сега е всеобхватно в Южна Корея. То е и в центъра на дългогодишни дебати относно последиците от неограничената академична конкуренция. Много родители се чудят какви алтернативи, ако изобщо има такива, съществуват.
Когато дъщерите на Ли я попитали защо трябва да прекарват толкова много време в учене извън училище, тя им казала, че е необходимо, защото академичните постижения са равни на възможности, което означава щастлив живот. Но вярата ѝ в тази идея започнала да се разклаща, когато най-голямата ѝ дъщеря, тогава на около 8 години, попитала: „Мамо, ти лош ученик ли беше?“
This article is a compelling read but light on evidence. What percentage of parents are questioning the value of hagwons? The data regarding expenditures on hagwons suggest they are in high demand. | In South Korea, Questions About Cram Schools, Success and Happiness…
— Tom Loveless (@tomloveless99) February 4, 2026
„Осъзнах, че тя ме вижда като нещастна“, каза Ли, на 46 години. „Почувствах се сякаш ме удариха по главата.“
Сега тя се чудеше: Каква визия за живот и щастие представя на дъщерите си? Това е въпрос, който все повече родители в Южна Корея си задават.
Осемдесет процента от учениците в Южна Корея сега получават някаква форма на частно извънкласно образование, според правителствени данни. Докато населението в училищна възраст намалява от десетилетия, този пазар нарасна до рекордните 20,3 милиарда долара през 2024 г.
Децата постъпват в частни школи на все по-малка възраст. В някои райони на Сеул, столицата, деца на 4 години полагат приемни изпити за предучилищни заведения с преподаване на английски език. Други влизат в програми за подготовка за медицински факултети още в началното училище.
Дори в страна, отдавна свикнала с интензивна академична конкуренция, тези развития предизвикаха тревога. Комисията по правата на човека в Южна Корея заяви, че подлагането на предучилищни деца на такива важни тестове е нарушение на техните права. Законодателите, обвинявайки хагвоните за кризата с психичното здраве сред подрастващите, обещаха да се намесят. Но системата, която ги е създала, както ще открие Ли, не е толкова лесна за промяна.
„Тестове за ниво“
За Ли, включването на децата ѝ в тежкия режим на образованието в хагвон беше свързано с противоречиви чувства. Тя и съпругът ѝ са завършили средни по ранг университети. Част от нея искала дъщерите им да получат обогатяващо хуманитарно образование и да не бъдат обвързани с университетската надпревара. Друга част искала те да бъдат сред победителите.
И така, през 2013 г. тя записа момичетата си, тогава на около 4 и 5 години, в предучилищно заведение с преподаване на английски език. Тя отказа да даде конкретни данни за децата си, като имената им, от съображения за поверителност.
Но тя каза, че са посещавали множество хагвони в Деачи, богат квартал в района Гангнам на Сеул, считан за лидер в образователните постижения в страната. Деачи е дом на 1200 хагвона.
Около тях са другите атрибути на техния свръхоптимизиран път към академичен успех: „кафенета за учене“, които конфискуват телефоните на учениците, за да насърчат концентрацията, и клиники за традиционна медицина, които рекламират лечения за стимулиране на мозъчната дейност. Има дори звукоизолирани помещения на улицата, наречени „Зони за терапия“, където стресирани ученици могат да учат – или да крещят.
Ли е израснала в Деачи и е била добре запозната с репутацията му. Въпреки това тя е била поразена от безкрайния цикъл на тестове, който очаквал дъщерите ѝ.
Най-важни били „тестовете за ниво“ или приемните изпити, провеждани от хагвони за деца още на 4-годишна възраст. Някои, като тези, полагани от третокласници за влизане в най-престижния хагвон по математика в Деачи, са толкова конкурентни, че родителите често изпращат децата си в друг хагвон, за да се подготвят за него.
„Казва се, че ако искате да изпратите детето си в медицинско училище, трябва да го накарате да премине шест пъти целия учебен план по математика до гимназиално ниво“, каза Ли. Най-голямата ѝ дъщеря е положила теста, но не е успяла да се класира.
40 часа след училище
Наскоро властите призоваха хагвоните да се въздържат от такива конкурентни приеми за малки деца.
Но малко се е променило. Тревогата продължава да витае около приемния изпит за колеж, Сунюнг – тест на живот и смърт, чийто обхват и трудност далеч надхвърлят стандартните училищни учебни програми.
In South Korea, questions about cram schools, success and happiness https://t.co/4d1bBNOYjg
— The Straits Times (@straits_times) February 4, 2026
„Днешните ученици по същество жонглират с две отделни натоварвания: училищните си оценки и подготовката за Сунюнг“, каза Гу Бон-чанг, бивш учител в хагвон, а сега директор в организацията с нестопанска цел „Свят без притеснения за сенчестото образование“.
Един учител от водеща франчайз верига английски хагвони изчисли, че неговите ученици от началното училище прекарват поне 40 часа седмично само в извънкласни занимания.
Бил е поразен от едно есе, което наскоро е оценил. Шестгодишно дете, каза той, е написало за страха си, че цялото му семейство ще бъде нещастно, ако то не се отличи академично.
Родителите също все повече се борят с последиците от системата.
Парк Еуна, майка на три деца, разказа, че е осъзнала ситуацията преди няколко години, когато съученичка на най-голямата ѝ дъщеря, която тогава била в началното училище, е отнела живота си.
Парк си спомни съученичката като умно и харизматично дете, което обичало да танцува, но не било особено силно в ученето. Тя се е опитвала да влезе в елитния хагвон по математика в Деачи, но не е успяла.
Този епизод я накара да преосмисли приоритетите на децата си.
„Ако в крайна сметка решат, че не искат да ходят в колеж, аз съм съгласна с това“, каза тя.
Лоши по математика
Питър На, психиатър от Йейлския университет е обезпокоен от нарастването на симптомите на депресия при южнокорейски деца под 10 години, както е видно от правителствени данни.
„Депресия под 10-годишна възраст не е нещо често срещано“, каза той. „Не мисля, че е изолирана от случващото се в частния сектор“, каза той, визирайки хагвоните.
Тъй като дъщерите на Ли наближаваха края на средното училище, собствените ѝ притеснения нарастваха, защото най-голямата ѝ дъщеря, чиито дарби бяха в думите, но не и в числата, се затрудняваше.
„В южнокорейската образователна система, ако не си добър по математика, те възприемат като идиот“, каза Ли. „Фокусът винаги е върху това, в което не си добър“, добави тя.
От страх за самочувствието на момичетата си, тя и съпругът ѝ ги изтеглиха от множеството им хагвони през 2024 г.
Самата Ли също промени кариерата си. Сега квалифициран психолог, тя работи като терапевт близо до Деачи.
Много от нейните клиенти са майки от същия конкурентен образователен модел, с деца, съобщаващи за симптоми на депресия. Но майките, каза тя, не са по-малко нещастни.
В Южна Корея майките са основно отговорни за образованието на децата си, каза Ли. Много жени се оказват в тази роля, след като откриват, че кариерата им фактически е приключила след раждането на деца.
Очаква се те да бъдат тези, които държат юздите, често с бащите, наблюдаващи от разстояние. Много от брачните конфликти, които Ли вижда, произтичат от това напрежение, каза тя, тъй като бащите на недобре представящи се ученици поставят под въпрос защо парите им не дават резултати, докато майките изпадат в постоянно състояние на тревожност.
Предпазен клапан
Корените на подобна нарастваща конкуренция се простират много по-дълбоко от просто амбициозни родители.
Южна Корея има една от най-високите нива – 76 процента – на записване в колеж в света. Но икономическите несигурности, които първоначално стимулираха това масово преследване, все още продължават: слаба национална пенсионна система, недостиг на висококачествени работни места, ограничена възможност за издигане и голяма разлика в доходите.
„В Южна Корея няма втори шансове“, каза Су-йонг Бюн, професор в Пен Стейт Университет, който изучава индустрията на хагвоните. „Не само къде ще отидете в колеж, но и първата работа, която ще получите след това – всичко това има огромно влияние върху вашата мобилност като възрастен.“
Арим Со, 39-годишна майка в Сеул, каза, че постоянно се колебае между тревога и вина към 11-годишната си дъщеря, която наскоро я попитала защо пътят ѝ винаги изглежда предопределен.
„Но винаги осъзнавам, че просто няма друга алтернатива в Южна Корея“, каза Со.
Тези, които могат да си го позволят, имат друг вариант - напускане на страната. Това беше пътят, по който в крайна сметка поеха Ли, записвайки дъщерите си в частен пансион в Съединените щати през 2024 г.
Тя беше натъжена, осъзнавайки, че това е привилегия, която малко други имат. „Чувствам, че вече нямам право да говоря за проблемите на тази система“, каза тя.
Сега дъщерите ѝ процъфтяват в новото си училище. Най-голямата ѝ дъщеря вече не се смята за изоставаща по математика.
„Отидете в САЩ, след като сте учили математика в Деачи до нивото на осми клас или нещо подобно“, каза тя. „Хората ще ви наричат гений.“
