Какво направи Обама за сближаването с Иран

Със своето смело послание до лидерите на Иран американският президент Барак Обама постигна четири неща, съществени за всяко евентуално сближаване.

Той изостави промяната на режима като цел на Америка. Остави настрана засега военния вариант. Погреба подхода на "моркова и тоягата", който според иранците е подходящ единствено за магаретата. И постави ядрената програма на Техеран в "пълния кръг от въпроси пред нас".

По този начин Обама направи така, че един от определящите стратегически въпроси на неговото президентство почти неизбежно да бъде болезненото, но необходимо преформулиране на отношенията между САЩ и Израел, тъй като различията във връзка с Иран се изострят. Ще се спра на това по-нататък.

Новите моменти в инициативата на президента към Техеран по случай персийската нова година (Невруз) бяха забележителни. Той два пъти използва обръщението "Ислямска република Иран" - формулировка, която дълго беше избягвана, и каза, че тази република, а не някой друг, би трябвало "да заеме полагащото й се място в общността на държавите". Това беше явно приемане от страна на Америка на извършената преди 30 години иранска религиозна революция.

Обама подчерта, че установяването на конструктивни връзки "няма да бъде подтиквано чрез заплахи", което е отстъпление от собствената му позиция по време на предизборната кампания, че военната опция неизменно трябва да остане на масата. Вместо това той предложи "взаимно уважение".

През януари и февруари бях в Иран. Посещението ме убеди в катастрофалния резултат от повелителното и конфронтационно отношение на Америка, в това, че повърхностните аналогии между иранския режим и нацистите унижават шестте милиона жертви на Холокоста, че зад маската на провокативната реторика на режима се крие един същностен прагматъзим и че най-добрият начин да се помогне на младото, подкрепящо стабилността население да извърши реформата, към която се стреми, е чрез ангажиране.

Сега Обама предприе всички стъпки, за които призовавах тогава. Промените в политиката се появиха в резултат на междуведомствен преглед на провалилата се политика към Иран през последните години.

Този завой изискваше смелост

Един от хората, участващи в прегледа, ми разказа как бил засипан от предупреждения от Израел и сунитските араби, че ангажирането с Иран няма да доведе доникъде. Разбира се, че ще кажат това. Всеки пробив по иранския въпрос ще разтърси сегашните удобни отношения на САЩ от Ерусалим до Рияд.

Предложението на Обама представлява победа не само над подобни влияния, но и над служители, подкрепящи по-строги санкции или отлагане на американската инициатива за след президентските избори в Иран през юни.Трудната част тепърва започва.

Иранският върховен водач аятолах Али Хаменей отговори на Барак Обама с унищожителна реч в най-голямата светиня в страната в Машхад. Той припомни всички злодеяния на САЩ от миналото, описа Иран преди революцията като "ливада, на която американците са пасли" и поиска конкретни стъпки като вдигането на санкциите, а не само приказки.

Нека да разглеждаме това като начални маневри. Хаманей също така успокои тълпата, когато тя започна своите ритуални скандирания "Смърт на Америка", и каза следното: "Ние не подхождаме емоционално, когато става въпрос за важните за нас въпроси, а вземаме решенията след внимателна преценка."

Точно така: моллите може да са всичко друго, но не и луди. Внимателната преценка ще наложи на Иран да се отнесе сериозно към Обама.

Приходите на страната от петрол паднаха, икономиката й е в хаос, нефтените и газовите й съоръжения остаряват. Тя е все по-заинтересована от стабилен Ирак и от управление без талибаните в Афганистан. Ядрената й програма включва определена степен на рискова политика, която трябва да бъде внимателно направлявана.

Същностната роля на Хаменей е консервативна - запазването на революцията, и той може да бъде краен само донякъде.Очевидната склонност на Иран да приеме поканата на САЩ за участие в конференцията за Афганистан в края на този месец може би е по-съществена от думите на Хаменей, но

преодоляването на 30 години безизходица ще отнеме време и трайна решимост

Часовникът тиктака, но за Обама времето ще тече различно от номинирания за премиер на Израел Бенямин Нетаняху. Настъпилата вече разлика между подходите на САЩ и Израел към Иран стана явна от формулировката, която израелският президент Шимон Перес използва в своето обръщение към иранския народ по случай Невруз - той предрече, че иранците ще се вдигнат и ще свалят "шепата религиозни фанатици".

Високопоставен израелски служител ми каза, че Иран има 1000 кг нискообогатен уран и ще се сдобие с още 500 през следващите шест месеца, а това е достатъчно за направата на бомба. След това пред него ще стоят три възможни пътя:

Да ускори създаването на бомба, като отхвърли Договора за неразпространение на ядреното оръжие, приспособявайки своите центрофуги и произвеждайки достатъчно високообогатен уран в рамките на година. Да прехвърли дейностите в таен обект, при което сдобиването с бомба би отнело повече време, може би две години. Да продължи с производството на нискообогатен уран, като така "би имал достатъчно за 10 бомби, ако на по-късен етап реши да ускори процеса".

А къде се намира израелската червена линия, попитах аз. Щом достигнат 1500 кг, край с неразпространението, каза той. И тогава? "Установено е, че когато една страна, която не приема съществуването на Израел, има подобна програма, ние ще се намесим", заяви той.

Мисля, че в това има известна заплашителност. Израел не иска Обама да говори много, затова намеква, че може да има военни действия през 2009 г., т.е през следващите девет месеца.

Все пак едно нещо ми е ясно: Новите политики на Барак Обама за дипломация в Близкия изток и ангажиране включват обуздаване на израелската войнственост и вероятно охладняване на отношенията между САЩ и Израел. Това е въпрос на време.

Американската политика, основаваща се на принципа "Израел не може да стори нищо лошо", беше катастрофална, не на последно място и за дългосрочната сигурност на Израел.