"Аарец": С Израел не може да има мир от сърце

У�и �ивката по лицето на премиера Бенямин Нетаняху след завръщането му от визитата в САЩ не може да скрие онова, в което е въвлечен Израел.

Начинът, по който Израел напусна Ливан, премахването на еврейските селища в Газа без споразумение и облекчаването на абсурдната гражданска блокада на Газа едва след нескопосния рейд срещу хуманитарната флотилия не са изключения от историческото правило, независимо колко неудобен за Израел е моделът на поведение, който те отразяват.

Всички колониални режими от миналия век са приключвали по същия начин.

Те не са си отивали, защото се е възцарявал мир, а защото са били изтласквани от засилващ се натиск. Така стана с англичаните в Индия и Кения, с французите в Алжир и прочее.

Въпреки това случаят с Израел и окупираните територии е уникален в едно отношение: индийците не предявиха претенции към Великобритания, нито пък алжирците към Франция. Следователно, изтеглянето на тези държави от техните колонии прекрати конфликта.

Но въжделенията и претенциите на палестинците, арабите и ислямския свят не са ограничени до територията, която Израел окупира

през 1967 г. и на която за зла участ установи колонията си

Освен това самият Израел няма колониална страна майка, така че пълното му разтваряне обратно в Полша, Ирак и Германия не е изход.

Тази уникалност подсилва екзистенциалната глупост, моралната низост и дипломатическата лудост на решението да се установи израелска колония по Западния бряг и Газа.

Нация, чието съществуване в този район атакуват като колониална присадка, трябва да се разграничи от такова поведение и да си изгради държава със стабилни граници - демократична, нормативна, егалитарна държава.

Вместо това след 1967 г. - и особено след като "Ликуд" взе властта през 1977 г. - Израел действаше в духа на еврейското традиционно право спрямо пребиваващите чужденци и според

библейската повеля "Няма да им позволяваш обитание"

Това превърна жителите неевреи в поданици без права, камо ли в пълноправни граждани. Израелците, живеещи в колониите, са привилегировани граждани; съседите им са точно обратното.

По този начин еврейската държава не само извърши грях спрямо онези, които окупира, и нанесе огромна вреда на ционистката мечта, която в основата си бе хуманистична и модерна, но също така изложи целия регион на риск от кървав апокалипсис.

Стана така, понеже "естествената" историческа пътека за прекратяване на колониалния фарс е непригодна за Израел.

Паническо изтегляне от неговата колония, под натиск и без истинско споразумение, както се случи в останалите колонии по света, няма да прекрати този конфликт.

И двата народа ще си останат по местата

Колонизаторите няма да отплават обратно, а окупираните ще укрепят убеждението си, че само със сила могат да прогонят чужденците от цялата своя "свещена земя".

Следователно няма и не може да има алтернатива на една искрена мирна инициатива, произтичаща от сърцата на народите в региона и оркестрирана от истински лидери.

От външен натиск също може да се появи нужда, но без вътрешна революция, водеща до мирно споразумение, което да върне Израел в първоначалните му граници - доброволно и със зачитане на демокрацията - нищо в Близкия изток няма да бъде стабилно.

Алтернативата, в която сега се въвлича Израел благодарение на противното разрастване на автономната, месианска, расистка черна дупка, която създаде вътре в себе си, е ясна и неизбежна: двата свята на радикализма - еврейския и ислямския - ще продължат да се ръфат помежду си и да си доказват взаимно, че "само силата може да победи."

Всяка от страните ще прави отстъпки едва след прилагането на сила

Без използването на сила всички своеволни несправедливости - от забраната на шоколад и играчки до уличен терор - ще се разпълзят като бурени.

В тази отровена и агресивна атмосфера дори принудителна деколонизация няма да предотврати нов кръг от месианско насилие, който може да унищожи всяко мимолетно човешко същество в района с едно апокалиптично примигване на окото - ядрена война на Гог и Магог.

Така че истинското лидерство - лидерство, способно да донесе искрена мирна инициатива, която да не бъде трик или билет за показна среща на върха - не е просто необходимост. Без него животът на милиони ще изчезне яко дим, за миг.