В Руанда започва едноседмичен официален траур, с който ще бъде отбелязана 20-та годишнина от геноцида в страната. Президентът Пол Кагаме ще запали факла, която ще гори в продължение на 100 дни - колкото е продължил геноцидът.
Над 900 хил. души, предимно етнически тутси и умерени хуту, намериха смъртта си
от ръцете на екстремисти от племето хуту през 1994 г.
Много от жертвите са били насечени с мачете по време на продължилото 100 дни клане. То започва на 6 април 1994 г., малко след като президентът хуту Ювенал Хабяримана е убит, когато самолетът му е свален над столицата на Руанда, Кигали.
Убийствата приключват през юли 1994 г., когато Патриотичния фронт на Руанда, бунтовническото движение на племето Тутси, което нахлува в страната от Уганда, марширува в Кигали и завзема властта.
Геноцидът в Руанда се откроява като исторически значим не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата.
Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически
всички страни от Първия свят (както в Руанда наричат Запада) отказват да се намесят.
Между 800 хил. 1 млн. са жертвите на геноцида в Руанда, а по данни на УНИЦЕФ 300 хил. от тях са деца. Ако вярваме на оценката на ООН, това означава, че почти шест човека (мъже, жени и деца) са убивани всяка минута, от всеки час, на всеки ден по време на клането.
Едва между 300 и 400 хи. се смята, че са оцелелите от геноцида. Влстите в Руанда считат всеки, който е бил издирван по време на убийствата, но не е бил убит, за оцелял.
По данни на ООН най-малко 250 хил жени са били изнасилени в рамките на трите месеца, през които трае геноцида, а впоследствие голяма част от тях са били екзекутирани.
Изнасилванията и сексуалното унижение са били инструмент във войната срещу жени тутси, мъже тутси и жени хуту, заподозрени, че помагат на тутси.
Тактиките включвали изнасилване, различни форми на генитално осакатяване, отрязване на гърдите, сексуално робство, принудителен аборт и принудителен брак.
Сега 10% от децата в Руанда са принудени да живеят без един или без двамата си родители. 400 хил. деца са загубили единия или и двамата си родители в геноцида или във война, от СПИН или защото са в затвора по обвинения в геноцид.
