Стотици жители на Южна Белгия, разтревожени от политическата криза в страната си, трескаво подават документи за придобиване на люксембургско гражданство, което смятат за гаранция за по-сигурно бъдеще в случай на разпадане на кралството.
От парламентарните избори на 13 юни 2010 г. фламандските и
френскоезичните белгийски партии не
успяват да съставят правителство.
Днес Белгия ще достигне, а утре ще счупи рекорда за най-продължителна политическа криза, съобщават изданията в кралството.
Медиите отбелязват, че досегашният рекорд е принадлежал на Ирак - 249 дни без правителство.
Хипотезата за
разцепване,
табу до преди няколко години, вече открито се обсъжда.
"Ако Белгия престане да съществува, какво ще стане с нас?", пита се Паскал Бейер, 48-годишен белгиец, живеещ в Арлон, административен център на белгийската провинция Люксембург, съседна на Великото херцогство.
"Дали ще живеем
в независима Валония, дали ще бъдем
присъединени към Франция? За хората,
които живеят в южната част на Белгия,
във всеки случай има нещо конкретно: те
могат да се присъединят към страна,
където се живее добре, където има работа,
социален мир, коректно правителство.
Имаме си малко Елдорадо до нас, защо да
не отидем там?",
обобщава този инженер, баща на двама тийнейджъри.
Бейер, който работи от 20 години в Люксембург, придоби гражданство на Великото херцогство в края на 2010 г., възползвайки се от смекчаване на люксембургското законодателство.
Не него му беше
"достатъчно" да докаже, че
пра-пра-прадядо му, Фредерик Фурст, е
бил
гражданин на Люксембург на датата
1 януари 1900 г.,
както го изисква закон, влязъл в сила през януари 2009 г. в Люксембург.
Новата процедура отначало мина относително незабелязана, защото през 2009 г. бяха одобрени едва 22 натурализации на тази основа, а през 2010 г - 80, 22 от които засягат белгийци и 36 - французи.
Но явлението се разрасна зрелищно в Белгия в края на 2010 г. след публикуването на репортаж за "новите люксембургци" в местния вестник "Авенир".
Оттогава
властите
на граничните общини издават неспирно
актове за раждане,
брак или смърт на баба или пра-прадядо на граждани, опитващи се да докажат, че са преки наследници на люксембургски предци.
"Получаваме около 15 молби на ден", потвърждава претрупана от работа служителка в службата за гражданско състояние в Арлон. В Месанси, друго гранично селище, към 1000 документа са били издадени за по-малко от месец, според общинската администрация.
"Някои си представят, че децата им ще имат допълнителен шанс да кандидатстват за държавна работа в Люксембург", където заплатите са по-високи от тези в Белгия, обяснява зам.-кметът на Арлон, Жорж Медингер, който се занимава с този въпрос.
"Предвид на трудностите, които изпитваме със съставянето на правителство и последиците от евентуално разпадане на Белгия, някои мислят, че люксембургското гражданство ще е плюс, за да бъдат "абсорбирани" от Люксембург", добавя Медингер, за когото този сценарий изглежда малко вероятен.
В Люксембург не
придават твърде голямо значение на това
явление.
"Не трябва да се драматизира.
Люксембург няма да стане белгийски, а Белгия няма да се обезкърви", заяви пред АФП люксембургският министър на правосъдието Франсоа Билтген. Изтъквайки, че много белгийци вече работят в Люксембург и че между двете страни има голяма културна близост, Билтген смята за абсолютно нормално, че тези хора търсят люксембургските си корени.
Той няма никакво намерение да променя закона, предвиден да остане в сила до 2018 г.
