Предприемачи харчат милиони долари за покупка и реставрация на най-красивите хамами в Истанбул, занемарени от десетилетия.
Те разчитат на увеличаващия се брой туристи и на засиления интерес на турците към националните им традиции.
"Бъдещето на хамамите е обещаващо. Хората разбраха, че това е солиден бизнес и има голям интерес за купуването и управлението им", казва Айдън Булут, мениджър на хамама Сюлеймание.
Неговата баня е построена през 1557 г. от прочутия архитект Мимар Синан, създател на повечето известни сгради в Истанбул.
Цените на турските бани са високи. Джалалоглу хамам в Истанбул - построен през 1741 г. и посещаван от германския кайзер Вилхелм II и Флорънс Найтингейл, се продава за 16 млн. долара. По-малкият Аякапъ хамам, също творение на Синан, който в момента не се използва за баня, се продава за 3 млн. долара.
Успехът сред туристите на баните, където услугите на теляк могат да струват до 55 долара, убеди предприемачите в бизнес потенциала им.
Летовниците нямат търпение да ги посетят, а въображението им се подхранва от приказките за чувствения Ориент.
26,3 млн. туристи са посетили Турция през 2008 г., а целите са за 63 млн. годишно до 2023 г. чрез програма за подобряване на инфраструктурата и създаването на нови дестинации и профили за почивка, вкл. уелнес и балнеология.
Нетърпението на чужденците да посетят вековните хамами
насърчава възраждането на интереса към османските традиции и сред самите турци, отказали се от десетилетия от родните си парни бани, обяснява Нурхан Атасой, учен в Турската културна фондация.
В началните години от развитието на Турската република - създадена през 1923 г. след рухването на Османската империя, се набляга на светското й развитие и скъсването с традициите.
От 80-те години обаче всичко османско е на мода, твърди Нина Ергин, експерт по османистика в истанбулския университет "Коч".
"Първоначално съживяването бе насочено към туристите, но след това хората започнаха да осъзнават стойността на османските артефакти и традиции и пожелаха да узнаят повече за собственото си минало".
Например много чужденци и турци харесват да пушат наргиле, някога смятано за отживелица заради появата на цигарите.
Интересът към хамамите освен това съответства на развитието на "спа и уелнес" тенденциите в Турция, според Ергин.
Официални данни за печалбите от спа и хамам индустрията няма, но Зеки Карагюлле, директор на спа асоциацията в Турция, твърди, че броят на посетителите нараства.
Характерни за хамамите са дебелите каменни стени, куполовидни тавани и кубета. Веднъж влезли вътре, посетителите релаксират в горещо, изпълнено с влажен въздух мраморно помещение, осветено от сноп светлина отгоре, като оставят влагата да омекоти кожата им.
Следва премахване на мъртвата кожа с платнена шкурка и ободряващ душ и посетителите вече могат да се изтегнат на горещите мраморни камъни в центъра на помещението.
Традицията се развива добре в мюсюлманските държави
тъй като ислямът акцентира върху миенето и къпането, но посещението в банята има и социална функция, защото мъже и жени прекарват часове наред вътре в разговори.
Понякога, както е в случая с хамама на Кълъч али паша, банята е част от комплекса с джамия и притежава магнетичната му архитектура. Банята е трябвало да бъде източник на доходи за религиозните институции чрез входните такси.
"Особено за жените банята е било място, където да се откъснат от семействата си и ако съпругът не е можел да обезпечи посещение в хамама на жена си най-малко веднъж на две седмици, това е можело да бъде достатъчно основание за развод", казва Ергин.
Булките пък са се срещали с приятелките си в хамамите преди сватбата, а държанките и фаворитките на султана ходели на баня, за да са по-благоуханни и съблазнителни.
За мъжете това е било място да се социализират и да отпочиват, а понякога да се отдадат и на непозволени удоволствия.
Твърди се, че султан Селим II е умрял през 1574 г., след като се подхлъзнал и ударил главата си в пода на банята в пияно състояние. Реновираните хамами на Турция обаче ше да бъдат далеч по-изискани.
Последвайте ни
