Ерявец изрази съмнение, че две трети от депутатите в словенския парламент, колкото са необходими за ратифициране на договора, ще се съгласят страната им да поеме задължението да изплати над 200 милиона евро за покриване на старите валутни спестявания на хърватски граждани в бившата Люблянска банка в хърватската столица Загреб.
При разпадането на бивша Югославия близо 430 000 хървати са имали депозити в словенската Люблянска банка, която фалира през 90-те години.
След това Хърватия е обезщетила две трети от тези вложители в размер на общо около 270 милиона евро и иска сега Словения да й върне тази сума.
Словенските медии съобщиха, че преговорите за дълга на Люблянска банка са довели до решението Словения да изплати задълженията на Люблянска банка към хърватски граждани без лихви и в срок от 20 или 30 години.
Външният министър Ерявец обаче каза, че това е неприемливо за Словения. Тя "не може да плати нещо, което не дължи".
Журналисти попитаха дали Словения ще повтори блокадата на хърватското членство в ЕС, подобно на блокадата заради граничния спор по време на бившия премиер Борут Пахор.
В отговор Ерявец уточни, че ако става дума за блокада, то не Словения, а Хърватия блокира сама себе си, защото не е оттеглила жалбата си срещу Люблянска банка.
Източник: Танюг, БТА
Последвайте ни
