Румънският парламент гласува за отстраняване на президента Бъсеску

Румънският парламент подкрепи отстраняването на президента Траян Бъсеску, предаде ИТАР-ТАСС.

Това се случи на извънредно съвместно заседание на двете камари.

След многочасови бурни дебати решението бе подкрепено от 258 депутати и сенатори при необходими 217 гласа.

Сега съдбата на Бъсеску ще бъде решена на референдум, който трябва да бъде произведен в срок от 30 дни.

За отстраняване на президента ще е достатъчно обикновено мнозинство от гласовете.

До произвеждането на референдума, изпълняващ длъжността държавен глава ще бъде председателят на Сената Крин Антонеску.

Управляващият Социал-либерален съюз, обединяващ социалдемократи, либерали и консерватори, започна в сряда процедура по отстраняване на Бъсеску с мотива, че той е превишавал президентските си правомощията и сериозно е нарушавал конституцията след преизбирането му за президент през 2009 г.

Малко преди гласуването в петък Бъсеску обвини управляващите, че

искат "да сложат ръка на всички лостове на властта,

включително на правосъдието, за да защитават престъпниците си".

"Правосъдието функционира, това плаши престъпниците в политиката или тези, които имат връзки с политиката", заяви той пред парламентаристите.

"Това, което правите от две седмици, не е нищо друго освен едно мощно разклащане на правовата държава. Мисля, че това е грешка и последствията ще бъдат дългосрочни", каза още Бъсеску.

Румънският президент заяви, че с радост е установил, че в становището на Конституционния съд за отстраняването му от длъжност не е констатирано никакво отклонение, което да оправдава импийчмънта, предаде Аджерпрес.

Румънският Конституционен съд даде нееднозначно становище, което има консултативен характер, по искането за отстраняване от длъжност на Бъсеску.

По първата точка от искането за отстраняване, в която държавният глава е обвинен в узурпиране на функцията на премиера, съдът смята, че "президентът чрез политическото си поведение е поел публично инициативата за някои икономическо-социални мерки преди те да са били одобрени от правителството".

Същевременно съдът изрази в съобщение "сериозното си безпокойство", че съдия Аспазия Кожокару е била заплашвана преди началото на дебатите във връзка с искането за отстраняване от длъжност на президента. 65-годишната Аспазия Кожокару е съдия в Конституционния съд от 2004 г. и е назначена по предложение на Социалдемократическата партия.

По-рано днес председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой изрази загриженост заради ситуацията в Румъния, като уточни, че ще се свърже с Бъсеску и с премиера Виктор Понта, за да обсъдят въпроса.

"Много съм загрижен от настоящите събития в Румъния

във връзка с правовавата държава и независимостта на правосъдната система", написа той в профила си в "Туитър".

Европейската комисия също заяви днес, че е загрижена от политическата криза в Румъния, специално от действията, насочени към ограничаване на независимостта на правосъдието.

Румънският премиер Виктор Понта заяви за Медиафакс, че е разговарял по телефона с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, пред когото е представил гледната точка на румънското правителство по вътрешнополитическата ситуация, като двамата представители са се уговорили да имат среща по тази тема в Брюксел в четвъртък.

Той уточни, че министърът на правосъдието Титус Корлъцян ще се срещне в сряда в Брюксел с еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг, която също заяви, че е обезпокоена от атаките срещу независимостта на Конституционния съд в Румъния от страна на новото лявоцентристко правителство.

Министърът по европейските въпроси Леонард Орбан от своя страна заяви, че се надява парламентарният процес по отстраняване от длъжност на държавния глава да не засегне предстоящия доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, както и присъединяването на Румъния към Шенгенската зона, предаде Аджерпрес.

Париж, Берлин и САЩ призоваха Букурещ "да спазва правовата държава" и независимостта на институциите.

Бъсеску веднъж вече бе отстранен от поста си. Това стана през 2007 г. след гласуване в парламента. На последвалия референдум обаче повечето румънци го подкрепиха и той бе възстановен на длъжността си.