Избирателната активност на референдума в Румъния за отстраняване от власт на президента Траян Бъсеску е 46,13%, гласят официални резултати след преброяване на бюлетините в 97% от избирателните бюра. Това означава, че гласуването ще бъде обявено за невалидно, съобщи тази нощ Централното избирателно бюро, цитирано от АФП и ДПА.
По този начин отстранения от парламента президент Траян Бъсеску запазва поста си, а
процедурата за сваляне на Бъсеску остава без юридически последициЗа да бъде признат референдумът за валиден, в него трябваше да участват повече от половината от имащите право на глас.
Премиерът Виктор Понта заяви, че въпреки това никой не може да игнорира волята на милионите, които гласуваха в референдума за отстраняването на президента Бъсеску.
По данни на социологически проучвания около 87% от участвалите в допитването са гласували срещу държавния глава.
Всеки политик, който игнорира волята на милиони гласували е откъснат от реалността, заяви Понта.
Той подчерта, че във вота не са участвали унгарските малцинства в Румъния. При частна визита в Румъния унгарският премиер Виктор Орбан отправи пожелание "румънците да вземат едно добро решение, което ще рече да не вземат никакво решение".
В двете области с голям брой унгарски общности процентът гласували беше изключително нисък.
Бъсеску, който призова за бойкот на референдума, вече обяви, че
негласувалите са отхвърлили опита за "държавен преврат"
чрез отстраняването му и поздрави своите привърженици.
"Румънците отхвърлиха държавен преврат на 256-те депутати начело с премиера Виктор Понта и временния президент Крин Антонеску", каза Бъсеску от извънградската си къща минути след затварянето на изборните секции.
"Румънците решиха съдбата си, като направиха референдума невалиден", добави той.
Решението на Конституционния съд за референдума ще бъде зачетено от лявоцентристкото мнозинство, заяви временният президент Крин Антонеску."Ще действаме въз основа на зачитане на всички компетентни институции - и Централната избирателна комисия, и Конституционния съд", каза Антонеску веднага след затварянето на изборните секции.
В началото на юли парламентът гласува за махане на Бъсеску от поста, но според Конституцията народът също трябва да се произнесе за съдбата на държавния глава. А това зависеше главно от избирателната активност днес.
За втори път през последните пет години румънците бяха призовани
да решат на референдум, а не на президентски избори, искат ли Траян Бъсеску да е техен държавен глава. Консерваторът Бъсеску бе отстранен с гласуване в парламента на 6 юли т.г. от лявоцентристкото мнозинство, което пое властта през май.
Напрежението между леви и десни политици е изключително. Управляващият Социаллиберален съюз обвинява Бъсеску в системно превишаване на правомощия. Бъсеску обвинява правителството и парламентарното мнозинство в непочтеност, корупция и интриги.
Като започна с прехвърлянето на "Държавен вестник" на подчинение от парламента на правителството и кулминира с временното отстраняване от поста на президента Траян Бъсеску, сегашната власт на лявоцентристи извърши всичко по силите си, за да превземе държавните институции.
Политическата криза предизвика
загриженост за състоянието на демокрацията в страната
сред чуждестранните партньори на Букурещ, особено в Брюксел.
Тъй като резултатът от референдума може да бъде признат за валиден, само ако в него участват 50% плюс един от всички регистрирани избиратели, т.е. най-малко 9 154 307, души времето за гласуване беше удължено от правителството до 23 ч.
Безпрецедентни допълнителни избирателни секции бяха отворени в черноморските и планинските курорти и цял ден телевизиите показваха екзотични гласоподаватели по оскъдни бански костюми в избирателните секции.
Гражданите трябваше да отговорят с "да" или "не" на въпроса: "Съгласни ли сте с отстраняването от длъжност на президента на Румъния г-н Траян Бъсеску?"
Демократично-либералната партия, създадена от Бъсеску, и самият той призоваха румънците да бойкотират вота, за да не дават легитимност на злоупотребите на Социаллибералния съюз. Самият Бъсеску каза, че ще гласува само от уважение към институциите.
Някои социологически анкети показваха, че румънците са готови да отстранят Бъсеску, когото асоциират с болезнените мерки за икономии през последните две години и корупцията, която е засегнала и неговите политически съюзници, но това не се случи.
При предишния опит за отстраняване на Бъсеску от поста - през 2007 г., 74% от румънците го подкрепиха, а избирателната активност бе 44%. Сега обаче изискването за минимална избирателна активност проработи в негова полза.
